сряда, юни 28, 2017

Степени на свобода

Автор: Саймън Мордън
Издател: Колибри
Година: 2014

В третата поредна история качеството спада осезаемо. Мордън не е могъл да измисли нищо ново и се опитал да предложи още от същото, но на амфетамини. Не се е получило удачно.
Почти година след предната история Самуил Петрович и екипът му довършват въстановяването на Свободната зона (частта от метрозоната, разнебитена при нашествието на Външните). Само че имат чисто нов проблем - намерен е митичният последен армагедонист (анархистни, сринали полоеината свят с ядрени атаки) и неговата атомна бомба. И докато Петрович я оглежда, някой го хлопва по главата и изчезва заедно с бомбата. Както винаги, в дъното са ЦРУ и САЩ на Реформистите. Не че Петрович на свой ред не е нарушил всички споразумения и няколко резолюции на ООН, подготвяйки измъкването на ИИ Майкъл от изолирания квантов компютър под разрушената бизнес-кула.
Следва поредния сблъсък на глупост срещу измама, намесата на "бога от машината" (направо буквално) и .т.н.
В резулата Петрович има нов проект - въстановяването на Ирландия, ИИ на свобода, спасен брак и ядрения арсенал на САЩ.
Следващата книга не е издадена на български и май с право.

вторник, юни 27, 2017

9.8 по скалата на болката

Автор: Десислава Шейтанова и Тео Буковски
Издател: lexicon
Година: 2017

Това би трябвало да е психотрилър. Структурата много наподобява на нещо, писано от Стърджън - плавен разказ с някои смътно смущаващи детайли и неочакван край на историята. Получил се е протяжен разка за сивото ежедневие на фризьорка и държавен чиновник.
Все пак краят не беше лош, но свестен редактор би могъл да извлече повече от предоставения материал.

Харесах:
Тя не е просто красива, тя е интересна.

вторник, юни 20, 2017

Пожарникаря

Автор: Джо Хил
Издател: Ибис
Година: 2017

Изнендаващо посредствена книга, като за Джо Хил. Поне на фона на добрите впечатления от "Кутия с форма на сърце" и "Рога".
Поредната постапокалиптична история. Този път вирус променя телата на заразените и при усещане за опастност ги пали, защото се разпространява чрез пепелта.
На фона на разпадащото се общество, в което самоорганизирани отряди изтребват заразените, в една малка общност са се научили да контролират заразата. Просто е - когато гостоприемника се чъвства в безопасност и задоволен, то и вируса се чувства спокоен и не се опитва да се възпроизведе чрез пеплта на изгорения човек. Няколко човека са дори по-напред с материала - успяват да контролират заразата, за да палят части от себе си без да изгарят (А?! Я пак, моля?) и да изграждат огнени проекции, носещи съзнанието им. Само че малкта обност от любезни, мили и добри либерали се плъзга към обичайната схема от насилие и авторитаризъм.
Останалото е в рамките на очакваното - любов, измяна, изненадващи обрати. Героите изглеждаха като от взети аниме - незвършени характери, нелогично поведение, предвидими реакции.

Харесах:
Смъртта е несправедлива към книжните наркомани.
***
Когато няма висшестоящ, пред когото да отговаряш, законът е в този, който държи палката.
***
Винаги щеше да изглежда прекрасно като минала идея за бъдещето и бъдеща идея за миналото.

сряда, юни 07, 2017

Теории за полета

Автор: Саймън Мордън
Издател: Колибри
Година: 2014

След като спря вилнеещ ИИ и направи фундаментален пробив във физиката, Майлс Воркосиган Самуил Петрович се сдоби с жена и международна слава.
Което пък доведе до следващите проблеми: ЦРУ иска информация, а американското правителство го счита за достатъчно голяма заплаха, че да е организира унищожаването на Метрозоната за прикритие на елиминирането му. Освен това реконструирана американка е дошла да стовари киборското си омъщение върху устатия мърляч.
В резултат Метрозоната отново е полесражение - Външните (престъпници, тъпаци и потомците им, подивявали повече от 20 години извън цивилизования периметър) атакуват със стотици хиляди. Въпреки калпавото им въоръжение, милицията на Метрозоната и подкрепящите ги Европейски отбранителни сили са разбити и подавени в многомилионна тълпа бежанци от зоната на боевете. Група агенти на ЦРУ организират настъпването на хаоса, за да може да докопат Петрович и информацията за вече унищожения ИИ. Проблемът е, че Петрович мисли бързо и действа безкомпромисно. И си има нов ИИ - този път приятелски настроен. Мордън предлага още от същото - тълпи, хаос, боеве, блъфове и мерене на пи сблъсъци на характери. Накрая добрите побеждават и имат примирие с големите сили на Острова и в света за около година. Може би.
За пръв път имам претенции към превод на Васил Велчев.

Харесах:
Ние сме прекалено цивилизовани. Забравили сме, че има за какво да се борим.
***
Поредната метафора умира пред олтара на невежеството.

вторник, юни 06, 2017

Сбогом, Жанет

Автор: Харолд Робинс
Издател: Хомо футурус
Година: 1993

Имах доста добри спомени за роамните на Харолд Робинс. В интерес на истината, през този век май не съм чел негова книга. Може бизатова и бях изненадан колко посредствeна и неубедителна е тази история.
От началото на Втората свевтовна до средата на '70-те, историята продледява живота на Жанет, майка ѝ, по-малката сетра и близките им приятели и противници. Робинс описва както си представя света на френската висша мода и преплетения с нея хедонистичен европейски елит. Бизнес, наркотици, секс, интриги - всичко е плоско и предимно досадно за четене.

петък, юни 02, 2017

Хлебарките

Автор: Ю Несбьо
Издател: Емас
Година: 2017

Хронологично това е втората книга за Хари Хуле.
Отново е изпратен да разследва убийство зад граница - Банкок, Тайланд. Жертвата е посланика на Норвегия, на хоризонта се задава многослоен политически скандал, а Хари е подбран заради славата си на ненадежден алкохолик.Само че депресиран алкохолик-неудачник не означава некадърник. С помощта на местните полицаи Хари започва да рови в купчината от корупция, тайни и задкулисни сделки. Привидно следите водят в различни направления, но все по-ясно се очертават купчините с пари. Оттам нататък е лесно - отговорът на въпроса "Кой има полза?" води към убиеца.

Харесах:
Щеше да е скучно, ако на трийсет и няколко човек знае всичко.