вторник, юли 28, 2015

Първите петнайсет живота на Хари Август

Автор: Клер Норт
Издател: Сиела
Година: 2015

Клер Норт блестящо е развила потенциала на история за прераждащ се човек, помнещ предходните си животи. Неща, които Кен Гримуд само закача в "Игра на живот" тук са описани като стройната система на клуба "Кронос" - общество от прераждащи се, които взаимно си подпомагат младостта (най-вече финансово), и които общуват чрез предаване на съобщения с предходните и последващите поколения. Техните прераждания са винаги на една и съща  дата и едно и също място, но живота им протича най-различно, съобразно текущия интерес. Идеята е колкото проста, толкова и главозамайваща. Хареса ми наименованието уробороси.
Единственото просто правило е ненамесата в хода на историята. Вече е било правено по време на 30-годишната война и резултата е бил ядрена война през ХХ-ти век. Виновникът е бил установен, информацията предадена назад по веригата на преражданията и след като е бил изтезаван от съвременниците си, е бил изличен от историята (майка му е убита преди да го роди).
Живота на Хари Август е от 1919 до '90-те на ХХ век или началото на ХХI. Веднъж на смъртното си легло получава съобщение чрез малко момиченце: светът свършва и става все по-бързо. Разследването води до неговата епоха и уроборос, останал извън клуба "Кронос", с който е бил близък през по-ранен живот. Въпросният единак тласва рязко технологичното развитие на човечеството, в опит да се постигне технологичен пробив в рамките на неговия живот, и евентуално да се разгадае Вселената. Оттам се започва сложна игра на сътрудничество и саботаж, шпионаж и приятелство, продължаваща векове и прераждания..

Харесах:
открих плитко поточе, копнеещо да се превърне в река
***
Изглежда най-доброто, което някога сме умеели да правим с времето, е да го прахосаме.
***
Армиите обикновено се възползват от науката по-бързо от цивилните граждани, ако не за друго, то поне заради това,  че имат по-неотложни нужди.
***
Вече знам, че нещо е умряло в душата ми, макар че не мога да си спомня кога точно е станало.

неделя, юли 26, 2015

Внимание, психоспусък!

Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2015

Сборниците на Геймън си струват четенето, особено ако съдържат изцяло неиздавани истории
В този има всичко - кратки  разкази на ужасите, среща между Снежанка и  Спящата красавица, нова история за Шадоу от "Американски богове", доктор Кой и дори история за Шерлок Холмс.
Много ми допадна цикъла къси разкази "Календар от приказки".
По  нещо  този сборник ми напомни за ранните сборници с разкази на Стивън Кинг - къси, оригинални, непредвидими.

Харесах:
дъждът се стича по лицето ти като чужди сълзи 
***
Хората се състоят от мечти, недодяланост и глупост.

сряда, юли 22, 2015

"Милостта на Калр"

Автор: Ан Леки
Издател: Бард
Година: 2015

Книгата май все пак не е по-лоша от предходната, но някак очаквах повече в нея. Повече действие, повече развитие.
Леки предложи още от същото - нов свят във вселената на Радчаи, нови културни, социални и икономически сблъсъци. Но почти нищо от схватката между враждуващите части на тираната Анаандер Минаай.
Става за четене, но без да предлага изненадата от предната книга.

Харесах:
....ти си идеалистка и много млада. Предполагам за това не си даваш сметка колко им е лесно на хората да живеят в самозаблуда.

понеделник, юли 20, 2015

Некрономикон

Автор: Х.Ф. Лъвкрафт
Издател: enthusiast
Година: 2012

Нямаше как след "Кралят в жълто" да не посегна веднага към Лъвкрафт. Добър избор се оказа, въпреки че вече съм чел повечето неща поне по веднъж.
  • "Нещото на прага" - къс разказ за вещер, открил път към безсмъртието чрез овладяването  на чужди тела
  • "Показанията на Рандолф Картър" - двама приятели се впускат в изледване на скрито стълбище насред нищото, за да срещнат кофти край
  • "Плъхове в стените" - един от любимите ми разкази за американски богаташ, търсещ истинската история на предците си в зловещ замък с още по-зловещо подземие
  • "Зовът на Ктхулу" - някъде сред морето скритият Р'лийех се е появил за малко и май самият Ктхулу е потърсил път към света, а секта от дегенерати заличава следите от събитието
  • "Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите" - Лъвкрафт има свой прочит на историята за Фрнкещайн, още по-зловещ като развитие и финал
  • "Шепнещият в тъмнината" - историята за контакта с чужда цивилизация през погледа на Лъвкрафт, а именно сравнително мирно съвместно съществуване с техните мини, стига да не проявяваш любопитство и да не разгласяваш откритията си
  • "Възкресителят" - отново вещер търси път обратно 150 години след смъртта си от ръцете  наразгневена тълпа, и използва  свой далечен потомък с талант и слаб характер. Интересен момент: на латински името Къруин бе изписано Corvinus, точно както фамилията на първите вампир и върколак в поредицата Underworld.  Слочаеност? Не мисла!1!

вторник, юли 14, 2015

Кралят в жълто

Автор: Робърт У. Чеймбърз
Издател: DejaBook
Година: 2014

Книгата я взех заради неумортия ентусиазъм на Христо Блажев. Разбира се, препратката към първи сезон на True Detectivе също даде своя принос.
Сборникът се състои от разкази, писани в края на XIX век.  Едната част са мрачни, пропити с делириум и препратки към книгата "Кралят в жълто", творба гениална и прокълната да побърква читателите си. Особено добър е "Реставраторът на репутации" - по същество фантастино-прогностичен опис на една възможна Америка, който в наше време биха го квалифицирали най-малкото като политнекоректен, или директно расистки, ксенофобски и антисемитски. Останалата част са разкази за американски студенти-художници в Париж около и по време на Френско-Пруската война. Особено ми допадна "Улица недостъпна" заради описанието на разходката на безпаметно пиян младеж нощем в града. Спомени и тяхната липса...

Харесах:
Защо определени акорди ме карат да мисля за златисти и кафяви есенни листа? 

четвъртък, юли 09, 2015

Злокобен остров

Автор: Денис Лихейн
Издател: intense
Година: 2009

Много добра и много зловеща книга. Лихейн е ужасно добър автор, който трябва да се чете на малки порции.
Двама шерифи от военната полици на САЩ през '50-те отиват на остров край Нова Англия, за разследват изчезването на пациентка от разположената там психиатрична болница за опасни престъпници. Нищо на мястото не е наред, никой не се държи естествено, 67-мия пациент липсва. А точно за да го убие е дошъл главният герой, заради съсипаният си живот и смъртта на любимата му съпруга. Може би правителството на САЩ завоалирано провежда забранени психо експерименти, в търсене на съвършените машини за убиване? Параноя или реалност, лъжа или истина?
Дори и "Ангелско сърце" не можа да ме подготви за развръзката.

Харесах:
-...сега навлизаме в истинската ужасна красота на напълно оформената параноидна структура на шизофреника. Господа, ако вярвате, че сте единствените пазители на истината, тогава значи всички останали лъжат. А ако всички останали лъжат...
-Тогава всяка истина, която изрекат..., трябва да е лъжа.
***
Не можеш да пречупиш едно цяло общество, което не иска чуе какво имаш да кажеш.