петък, февруари 28, 2014

Деветте дракона

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Бард
Година: 2010

Хари Бош разнищва поредното убийство - китайски емигрант с магазин за алкохол в кофти квартал. Следа води към триада, дошла от Хонгконг, а там живеят бившата му съпруга и дъщеря му. Не след дълго Хари е в криза - дъщеря му е отвлечена и той хуква през океана. Следвайки обичайния си стил с пропускане на формалности той измъква момичето, но оставя доста трупове. И нищо в историята не протича според предположенията.

Харесах:
Няма лесен начин да умреш.
***
Трябва да ръководя бизнеса, иначе няма да остане бизнес за ръководене.

неделя, февруари 23, 2014

Чернова

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: ИнфоДАР
Година: 2012

Страхотно!
Лукяненко е сътворил история, смесваща "Вълните усмиряват вятъра" на Стругацки със собствената му поредица за Дозорите.
Кирил Максимов живее банален живот в Москва. Докато един ден не намира собственото си жилище обитавано от непозната женя, която живее там от няколко години. Собственото му куче не го познава. Шефът му не е чувал за него. Приятелите му и бившите гаджета не се сещат кой е. Родителите му нямат дете.
Той е станал функционал. Майстор в някаква област, притежаващ изключителни сили и умения. Конкретно - митничар. Получава кула с 5 врати, водещи към 4 други свята. През кулата минават знаещите за функционалите и другите светове, заплащайки за услугата. Би било чудесно, но твърде много неща не са наред, а и твърде много хора и функционали желаят да се възползват от Кирил. А пък той не е нито глупав, нито слабохарактерен, така че мелето започва да се разраства неудържимо.
Много ми хареса образа на писателя-фантаст Мелников, използван от Кирил за консултант по странните ситуации и налудничавите хипотези. Нещо като появата на сай Кинг в "Тъмната кула", но с доза самоирония.

Харесах:
В нашата страна е прав не този, на чиято страна е истината, а този, който има повече приятели.
***
Фантастите вярват в чудесата по-малко, отколкото проститутките - в любовта.
***
Всички писатели-фантасти са много здравомислещи хора.
***
пошлостта е безсмъртна
***
да устройваш истерия без зрители е абсолютна глупост
***
Има много начини млад и здрав мъж да се събуди. Най-приятният е, когато те целуват по ухото и ти казват: "Скъпи... благодаря, това беше незабравима нощ"... Колкото и да е странно, най-ужасният е точно същият. Само че при него гласът е мъжки и говори с кавказки акцент.
***
тя сега ми се отчиташе като примерна ученичка, хваната от родителите да гледа лесбийско порно с цигара и бира
***
от колко увлекателни приключения би се лишило човечеството, ако на хората им се кажеше първо да помислят малко и да се подготвят
***
Шпионинът работи в чужда страна, нелегалният - в своя, но окупирана.

събота, февруари 22, 2014

Купата на небесата

Автор: Грегъри Бенфорд&Лари Нивън
Издател: Бард
Година: 2014

Претопляне в микровълновата.
Нивън е извадил черновите на поредицата "Пръстенов свят", Бенфорд е добавил малко научно-технически стил и се е получил настоящия роман. Пъри от поредица, разбира се.
Човечеството е поотремонтирало Земята и е започнало колонизация на планети  чрез кораби с подсветлинна скорост, носещи екипажи в хибернация. Един от тях е с проблеми - запасите няма да стигнат за достигане на целта (планета годна за живот, около която се излъчват странни гравитационни вълни). По пътя застигат гигантски извънземен кораб - слънце, обгърнато от купа с размерите на слънчева система (нещо подобно на подвижна Дайсънова полу-сфера). На купата има атмосфера, годен за дишане и живот. Земляните стоварват изследователски екип, който да проучи възможността за попълване на запасите. Екипът е частично пленен от Птичите хора (изглежда най-могъщата раса на купата), отчасти се измъква. Започва обичайното - бягане, проучване, разкриване. Историята завърши с нещо като вдъхновено от непокорните земляни въстание на една от по-нисшите раси, отглеждани на купата.
Другото - в следващия том.

Харесах:
коктейлно парти без слушатели би се превърнало в лудница
***
Странен разум. Но инженерството е универсално. Нещата работят или ги променяш.
***
Себепознанието обикновено носи лоши вести.
***
Естественият подбор облагодетелстваше едновременно харизматичните лидери и аналитичните умове, които мислеха дългосрочно. Социалната пирамида се издуваше в средата, където бяха разнообразно компетентните.

сряда, февруари 12, 2014

Огнена диря

Автор: Саймън Бекет
Издател: СофтПрес
Година: 2010

Втора среща с доктор Дейвид Хънтър, съдебен антрополог. Втори приятно написан и добре замислен роман.
След събитията от "Убийства в Манхам" д-р Хънтър се завръща като консултант на полицията. Стечение на обстоятелствата го изпраща на Външните Хебриди - островна група, по средата на северния Атлантик. Първоначално - за оглед и оценка на потенциално местопрестъпление. После започва буря, откъсвайки острова от света. За сметка на това започват убийства. както и предния път, героят се лута напосоки - той не е детектив, което не го прави автоматично глупав, но му липсва опита и преценката на полицай от кариерата.
Като цяло - над средното ниво, но добре ми пасна на настроението. Скоро ще се снабдя със следващата.

Харесах:
Утрото настъпи сякаш по презумпция.

неделя, февруари 09, 2014

Ключът към бездната

Автор: Хосе Карлос Сомоса
Издател: Колибри
Година: 2010

Много далечно бъдеще. Земята е претърпяла катаклизъм, човечеството е оцеляло, но е спряло да се размножава по обичайния начин. Почти всички хора са дело на генетичен дизайн, малцина богати ексцентрици си отглеждат немодифицирани наследници. Човечеството вярва в Библия на Любовта-Изкуство, която няма нищо общо с познатата ни. В 14 глави Автор е описал свят, различен от нашия - в него зъл Бог спи на морското дъно, неговите потомци са хибриди между хора и риби, магьосници могат да контактуват с мъртвите и т.н. Дълбоко вярващите в отделни глави успяват да се сдобият с могъщи сили и да извършват действия, подобни на описаните.
Млад нискоразреден служител в жп-линия става свидетел на потенциален самоубийствен атентат. Осуетяването го въвлича в серия от все по-странни и изпълнени с насилие случки, Дъщеря му е отвлечена, а жена му - убита.
Приютен от класическа приключенска група от богаташи, магове и бойци, той е запознат със ситуацията: съгласно пророчество, на него е предадено послание, което той ще разкрие в Япония, а то ще отвори път към откриването на описания в новата Библия Ключ към бездната, съдържащ мощта да убие спящия на морското дъно Бог и да разруши света.
Приключението започва, по каноните на приключенския жанр не е ясно кой е враг, кой - съюзник. Лутането довежда до намирането на Ключа, който наистина разрушава светът на човека и е на път да унищожи Бог. Сомоса е поредния автор, подлагащ на съмнение дали ние възприемаме реалността защото е такава, или възприемаме реалността съгласно своята вяра в нейното съдържание.


Spoiler alert: The Holy Bible of Love Craft

Харесах:
само тъжните хора изпитват потребност да се смеят
***
Смъртта носи слава - заяви един репортер пред камерите. - А смъртта при опит да убиеш други хора я удвоява.
***
при ширещото се невежество ние, малцината знаещи, изглеждаме все по-големи особняци
***
Видях отворената мрачна Вселена
където черни планети кръжат слепешком.

неделя, февруари 02, 2014

Ужас

Автор: Дан Симънс
Издател: Изток-Запад
Година: 2013

Уцелих времето за четене на книгата. Зимата в България дойде най-накрая и на фона на студ от -6 градуса Целзий чудесно се чете за арктическия кошмар от XIX-век, когато температурите по правило са под -40 (неприятно е, че в превода е оставена оригиналната скала на Фаренхайт, макари всеки път обяснявана под линия).
Арктическа експедиция на Изследователската служба на Адмиралтейството на Британската империя за пореден път търси Северозападния път, свързващ Атлантическия океан през Северния ледовит с Тихия океан. Два преустроени военни кораба и повече от 160 мъже тръгват от Британия, за да не се завърнат никога повече. Следи за съдбата им не са останали, така че Дан Симънс твори своята история. Пленени от леда, обкръжени от студа, под постоянния удар на скорбута, мъжете от експедицията преживяват няколко години, за да се сблъскат с проблем, лош колкото и намаляващите припаси: чудовище сред, превъзхождащо многократно белите мечки по размер, свирепост и интелигентност. И под ударите на всички врагове експедицията започва да се разпада парче по парче. До края, какъвто и да е той (Симънс прибягва до стария трик да не дава своя отговор, за само да го намеква).
Добре разказана история, без да има размаха на поредиците Хиперион или Олимп, със същия акумулиращ ужас като в "Песента на Кали", но без слабия край на "Лешояди".
Струва си да се прочете, въпреки правописните грешки, раздутия формат и лошо изработената корица.
Имаше няколко персонажа, които успях да почувствам близки по един или друг начин: капитан Крозиър, леден лоцман Бланки, лейтенант Ървинг, стюард Бриджънс. Интересна съдба им е отредил Симънс, макар и предимно лоша.

Харесах:
Едрият мъж беше ако не слабоумен, то толкова близо до това, че на практика разликата не можеше да се усети.
***
Когато имаш работа с глупаци, след известно време започваш да мислиш като тях.
***
довърши обличането му с безстрастната ловкост, позната само на майките и бавачките