Автор:
Стиг Ларшон
Издател:
Колибри
Година:
2010
Последната книга в серията (поне заради смъртта на автора). Най-амбициозната и за съжаление - най-слабата.
Ларшон се е захванал да превърне криминалния роман в политически трилър, изсмуквайки от пръстите си най-неубедителната законспирирана контраразузнавателна група - Секцията за специални анализи. Те са били покровителите на Александър Залаченко, ренегат от ГРУ и баща на Лисбет Саландер и с години са заличавали следите от престъпленията му в замяна на безценната информация за операциите на СССР срещу Запада. Драматичната развръзка в предния роман изкарва Залаченко на светло и Секцията започва да разчиства - безмилостно и некадърно. Този път Блумквист събира всички приятели на Лисбет (изненадващо много), свързва се с честни ченгета и отпочва сложна игра на контраизмами.
Интригата не е много лоша, но многословието е досадно.
Харесах:
Служебната му характеристика го задължаваше да разкрива престъпления, а не да прикрива скандали.
***
Собствеността означава отговорност.
***
Слушали сме онова, което се казва, а не онова, което не се казва.
***
Стана честен, или поне честен дотолкова, доколкото един печен адвокат може да бъде, когато пере крадени пари в астрономически количества.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
В момента я дочитам и нямам търпение да приключа. Не знам дали ако не бях гледала филма, първата книга щеше да ми хареса толкова. Но в последните две ми липсва каквото и да е развитие на персонажите и многословието, за което споменаваш е направо дразнещо.
ОтговорИзтриване