четвъртък, май 23, 2013

Небесна сянка

Автор: Дейвид С. Гойър & Майкъл Касът
Издател: бард
Година: 2013

Твърде много години след "Рама" на 2-ма посредствени автори им хрумва да направят нещо като римейк. Получила се е книга без много смисъл и с твърде малко достойнства.
Край Земята пак се появява астероид, но този път няма намерение да се блъска, а само дамине съвсем-съвсем наблизо (защото гравитацията по това време ще е във ваканция). НАСА и космическия филиал на Коалицията (БРИКС, ама без Китай и Южна Африка) си мерят кажгодетата в съревнование кой първи ще стовари свой екип там. Естесствено, добрите американците успяват, макар и с малко да изпреварят конкурентите, за да открият, че са се натресли в тръните по гол задник - това всъчщност е извънземен космически кораб (Коалицията е имала подозрения и е нейния екип е по-добре снаражен, само че не е американски). Оттам започва едно напрегнато, но неособено смислено действие - преродени земляни на база на "акашовите записи", няколко вида извънземни, много тъпота от земляните, щуране на всички нива в контролните центрове. Класика.
Накрая се оказва, че това са поредните възвишени извънземни, които са дръпнали толкова много напред, че сблъсквайки се с равностоен враг преоткриват нуждата от първични свирепи бойци. И както е модно напоследък, Земята е точно това, което са търсили: примитивна култура, ниска технология и боеспособна раса. Само че не разбрах, като имат достъп до "акашовите записи" (информационна база данни, в която се записва живота на всяка личност, живяла някога) и могат да превъплатят някоя личност от там, за какво им беше да търкалят до Земята и обратно в продължение на десетки хиляди години полет?
Единственото що-годе добро нещо беше действието в контролния център на НАСА.

Харесах:
Без значение колко зле изглеждат нещата, винаги могат да станат още по-зле.
***
Едно мога да ти кажа, и то е, че идвам от голям род на надути задници. Последно поколение. Така става, когато си по-умен от повечето хора, с които те среща живота. И по-гръмогласен също, и неспособен да скриеш превъзходството си.
***
нищо не прави един инженер по-щастлив от разрешаването на труден инженерен проблем

понеделник, май 13, 2013

Нация

Автор: Тери Пратчет
Издател: Вузев
Година: 2012

Не е най-интересната книга на Пратчет. Нито най-силната. Но е чудесна.
Този път не е история в Света на Диска, а в нещо като нашия свят. Какъвто би могъл да бъде някога и някъде другаде.
Забутан архипелаг насред океана е пометен от цунами. На най-големия му остров има само 2-ма оцелели: последното местно момче и една бъдеща английска лейди. Скоро се появяват и окаяни бежанци. И проблеми. Още бежанци и още проблеми. И бунтовници. И канибали. И забравена древна история за местната Атлантида. И новият крал на Англия.
Хубава книга. Твърде предвидима, но чудесно написана. Съдържа много от обичайни размисли относно общественото устройство и мястото на личността сред индивидите.

 Харесах:
всичко умира, ако го наблюдаваш достатъчно дълго
***
Целият живот е трик, ама имаш само един шанс да го схванеш.
***
Кой ще ти иска пони, когато може да има цялата вселена? Това беше къде по-интересно и не се налагаше да рине тор всяка седмица.
***
Щях да богохулствам, ако кажа, че боговете не съществуват, стига да ги има.
***
никаква мисъл не се задържаше твърде дълго в ума му, понеже ѝ доскучаваше
***
Опитваше се да запълни празнотата в себе си с работа, за да не прелее от спомени.
***
Традициите са хубаво нещо, но понякога човек трябва да е практичен.
***
Когато се допре до гласуване или риболов, рибарската партия обикновено печели.

петък, май 10, 2013

5-тият конник

Автор: Джеймс Патерсън & Максин Петро
Издател: Колибри
Година: 2007

Книгата прилича на инстантно 2 в 1. 2 отделни криминални разследвания на серийни убици, 1 разследващ детектив. И точно като при инстантните кажгодета - доста калпав продукт.
Въпреки повърхностното минаване през ключови за разследването моменти и залитането по дамски сбирки в стил "Секса и града", историите не бяха лоши. Просто са под нивото на Патерсън, ако той наистина има нещо общо с написването на книгата извън скицирането на сюжета.

Харесах:
Адвокатското кредо: всеки може да съди всекиго за всичко.

понеделник, май 06, 2013

Вихър през ключалката

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 2012

Сай Кинг се е завърнал към Тъмната кула с една история , вместваща се между IV и V-ти том. Застигнати от буря, Роланд и неговия ка-тет се подслоняват и докато чакат да отмине, Стрелеца разказва за своя стара мисия, в която разказва дълга приказка.
Не че е лоша, но просто историята е неособено смислен пълнеж към една и без това протяжна поредица. Спокойно можеше и да не се появява, освен в някой сборник със спин-офи. За самостоятелна книга не струва.

Харесах:
в правилните ръце всеки предмет може да стане вълшебен

петък, май 03, 2013

Момичето, което обичаше Том Гордън

Автор: Стивън Кинг
Издател: Пан
Година: 2000

Кратка история, смесваща по нещо от "Гняв", "Дългата разходка"  и "Играта на Джералд", но без да има силата на нито една от тях.
Малко момиченце се загубва в горите на Мейн и 9 дни се лута сред тях, като единствената му връзка със света е уокмен, на който вечер слуша мачовете на Ред Сокс. Глад и инфекции водят до унесеното състояние, когато реалността, виденията и кошмарите се сливат.
Нищо особено, а като за Кинг - направо слабо.

Харесах:
В кухия блясък на очите му се отразяваше цялата история на нищото.

четвъртък, май 02, 2013

Аутопсия

Автор: Патриша Корнуел
Издател: Бард
Година: 2001

Първа среща с Патриша Корнуел и нейната героиня Кей Скарпета.
Не съм особено впечатлен - постна интрига и много лош разказ (за последното май и превода има своя принос).
Доктор Кей Скарпета е главния съдебен лекар на щата Вирджиния. В столицата Ричмънд действа сериен убиец, който изнасилва и удушава жени в собствените им домове. Уликите са малко и неясни, а следите предимно липсват. На високите етажи в правоохранителните органи се въртят интриги с основна цел някой да обере вината, вместо да се открие убиеца. За съжаление цялото действие беше накъсано на отделни епизоди, разделяни от нелогични отклонения на фабулата.
Като цяло - доста посредствена история, но ще пробвам още някоя от серията, за да проверя.

Харесах:
Никога не съм се притеснявала от мъртвите. Страхувам се от живите.
***
Един психопат може да бъде Рембранд на убийствата.
***
да търсиш убежище за стените на интелекта или разума е егоистично оттегляне с цел самозащите, за сметка на добруването на друго човешко същество
***
Мръсните политически игри или страхът от тях могат да разстроят човека до такава степен, че той да започне да допуска грешки, като по този начин спестява на противниците си усилията сами да ги изфабрикуват.