понеделник, октомври 29, 2012

Черното ехо

Автор: Майкъл Конъли
Издател: Атика
Година: 1995

От книгата получих повече и по-малко от очакванията ми.
По-малко: криминалната интрига беше доста проста. Твърде лесно беше да се наместят парчетата, щом Хари Бош се добереше до тях.
Повече: История издържана като класически черен роман. Детектив, ветеран от Виетнам, самотен, непримирим, неотстъпчив, непукист, крачещ към истината през заплахи и куршуми. И всичко това под звуците на джаз, сред цигарен дим и бутилки бира.

Харесах:
Не можеш да превържеш с лейкопласт наранена душа.
***
Събуждам се от сън и попадам в нов кошмар.

вторник, октомври 23, 2012

Приказни земи омайни

Автор: Дейв Дънкан
Издател: Лира принт
Година: 2004

Дънкан е верен на себе си - в 1/2 от книгата не става НИЩО. В другата половинка са натикани интригите, свалките и приключенията. Но като цяло не се случва нищо, заслужаващо отделно описание, просто фигурите от предния том (+един чисто нов султан - най-приятния персонаж до тук) се придвижват към предполагаема конфронтация и толкоз.
Явно каквото ще става ще е в следващия роман, за да може в последния да има развръзка.

Харесах:
Хората се плашат от субективно прилаганите закони и одобряват, ако властта бива ограничавана от правосъдието.
***
преходът продължи половин вечност

неделя, октомври 14, 2012

Магическият прозорец

Автор: Дейв Дънкан
Издател: Лира Принт
Година: 2004

Приятно фентъзи.
Поредният свят с магия, съдържаща се в Думи. Поредният замък на майната си сред северните студове. Поредната принцеса, която ще търси любовта. Поредното ратайче в замъка, родено за величие. Поредното шляене нанякъде в 1/2 от книгата. А, да - поредната тъпа корица.
Иначе книгата не е зле. Магическата система е неособено ясно обяснена, но е простимо, защото главните герои са от забутаната провинция и не знаят нищо важно за оцеляването си. Политическата система - също, до тук е ясно, че има могъща Империя в центъра и земя на викингска раса някъде на север, като и двете имат претенции за забутаното кралство от един замък между тях. Има и други раси, които ядат бой от имперските легиони или пиратските рейдове. Точно, когато взе да става интересно, книгата взе че свърши, а героите бяха завлечени през магически прозорец в другия край на света.
Най-интересна беше идеята за прокълнат от могъщ маг екип: 5 човека, съществуващи накуп, като в света може да се намира само един от тях, а всички споделят спомените си. До тук комбинацията от крадец, сваляч, учен, боец и певец изглежда впечатляващо неефективна.
Ще почвам следващия роман от поредицата, чете се много лесно.

Харесах:
след като имаш смелостта да ни поведеш, аз трябва да имам смелостта да те следвам
***
Но пък как да се сравни магията или да се претегли? Вероятно е също толкова трудно, колкото и красотата.

петък, октомври 12, 2012

4 юли

Автор: Джеймс Патерсън & Максин Петро
Издател: Колибри
Година: 2006

Патерсън е създал име и после по примера на Дюма е създал франчайз. А може би все пак взима наистина някакво участие в съавторските произведения. Обаче прочетените до сега са много, много далече от ранните романи за Алекс Крос.
И така, първата ми среща с Линдси Боксър и Женския детективски клуб. Средна хубост.
В книгата са вплетени 2 банални истории: съд над Боскър, застреляла при самоотбрана две социопатчета; група серийни убийци, вилнеещи в района, където се оттегля Боксър до процеса. Изхода от делото беше ясен, а убийците - доста предвидими (познах 2 от 3-мата).
Като цяло - става за четене по трамваите. Толкоз.

вторник, октомври 09, 2012

Коронация

Автор: Борис Акунин
Издател: Еднорог
Година: 2004

Към Акунин посегнах заради ревюто на Алвин последвалите препоръки на бира (знам, виновен съм, аз черпя първите).
Разбрах и защо. В този роман успешно се създава образът на Русия на прага на XX-ти век със задаващите се кръвопролития и бедствия, започнали още през '05-та и ескалирали със свалянето на династията Романов. Продължава се нишката от предния роман - неадекватно управление на примитивна тълпа поданици, арогантност съчетана с некадърност.
Криминалната интрига (а и историческия разказ) се води oт гледна точка на потомствения иконом Зюкин, служещ на великия княз Григорий, чичо на Николай II. Много удачно е преплетен разказ за висшите дворяни от последните десетилетия на империята, за порядките в Русия, за вижданията относно морала. На моменти тесногръдието, съчетано с лицемерие щеше да е смешно, ако не беше трагично.
Започва се с отвличане, частично предотвратено от Ераст Фандорин. Прераства в заложническа драма, съчетана с политическо изнудване. Неуловимия престъпен гений доктор Линд е винаги с няколко стъпки пред полицията и дори пред самия Фандорин. И само алчността и самонадеяността на бандита удължава играта далеч отвъд разумното. И капка по капка Фандори заедно/въпреки всеотдайната помощ на иконома Зюкин успява да изгребе езерото със скъсано сито. Не че намереното в дъното на цялата история се хареса на когото и да било от участвалите, с което пък романът придоби правдоподобност.
А същевременно това бе и най-отчетливото копиране на сър Артър Конан Дойл до сега. В някакъв момент бях уверен, че неуловимия "доктор Линд" всъщност е професор Мориарти, а икономът Фрайби е самия Шерлок Холмс. Е, щеше да е прекалено, но все пак...
Май ще си почина за известно време от поредицата, започнах да усещам къде Акунин крие изненадите, а това отнема от удоволствието на четенето.

Харесах:
добрият слуга за разлика от лошия не личи веднага
***
повечето хора нямат ни най-малка представа към какво проявяват склонност и в какво е дарбата им
***
Изрядният иконом никога на нищо не се учудва. А дори да се учуди, не се издава.
***
да си изсипеш червата на огледалния паркет е постъпка абсолютно невъобразима в порядъчен дом
***
Дистанцията винаги помага да запазиш уважение.

вторник, октомври 02, 2012

Афганецът

Автор: Фредерик Форсайт
Издател: Бард
Година: 2006

За пръв път чета роман на Форсайт, писан след края на Студената война. Ами все още го бива, разбира се.
Книгата е по-скоро обзор на започналия сблъсък на Запада с ислямския фундаментализъм, рязко ескалирал след атентатите 11.09.2001. Подробно и звучащо достоверно е описана схемата за противодействие на западните правителства, основана на пълното военно и технологично превъзходство и търпеливата последователна работа на фанатиците.
Описва се потенциална атака чрез отвлечен и маскиран танкер с пропан-бутан. Всъщност - това е слабата точка на историята. Екипажът е избит и подменен от муджахидини, а корабът - замаскиран като друг отвлечен и унищожен съд. Добре де, поне капитаните са описани като солидни мъже със семейства, месеци без никакъв контакт биха дали повод за вдигане на тревога у дома и издирване, което да попадне в полезрението на спец-службите, които също бройкат танкерите по оперативен сигнал.
Както и да е, не лоша интрига, не прекалено много патос, лесна читаемост. И поредно потвърждение на моето мнение, че в съвременния технологичен свят има безкрайни възможности за всеки откачалник, решил да извърши атентат.
И съгласно съвета на Христо Блажев, нещо за украса на текста:


















Харесах:
стара традиция на британските политици и адвокати е да подсигуряват гражданските права на своите противници, но не и на собствените войници
***
Рай на Земята, разбира се, не може да съществува, но фанатиците винаги са били в досег с нереалното.
***
Случайните и непредвидими гафове са проваляли много повече тайни мисии, отколкото предателствата или вражеското контраразузнаване.
***
от мерки за сигурност в Третия свят отдавна не се произвеждат свръхлетливи токсични материали