неделя, юли 29, 2012

Последната империя

Автор: Брандън Сандърсън
Издател: Бард
Година: 2010

След няколко отлични отзива от уважавани читатели, реших че и на мен ми е дошъл ред да чета самостоятелните романи на Сандърсън.
Първият не ме впечатли, ама никак. Най-рекламираното - четивността поне за мен липсваше. В по-голямата част книгата неприятно ми напомняше за Салваторе и безумно тъпата му поредица "Алената сянка".
Обаче в последнта 1/5 книгата рязко дръпна нагоре. Магическите системи на аломантите и ферохимиците (за разнообразие - обяснени подробно и нееднократно) бяха демострирани в живописни схватки в стил Star Wars. А и в края се дадоха повече въпроси, отколкото отговори.
Иначе историята е банална: целият известен свят е обединен в единна държава, скромно наречена Последнат империя, притежавана и управлявана от лорд Владетеля - безсмъртен и безмилостен управник (някаква скучна кръстоска на Иван Грозни с Кашчей Безсмертни). Той контролира всичко благодарение на Министерството (практически - религиозна организация с различни съперничещи си ордение), а оперативното управление е поверено на дворяните благородниците (потомци на стари съюзници на Владетеля, част от които владеят аломантия и я предават на потомците си), които получават за управление плантации, плавателни канали и т.н. Работната ръка е морето от крепостни скаа, безправни, мизерни и тъпкани постоянно. Отделно са странните същества, наричани Мъгливи духове и подложеният на кротко заличаване народ на евреите терисците (владеещи ферохимията). Кръстосването на благородници и скаа е забранено, за да не се появява аломантия сред низшите, но винаги има издънки в тази насока. Група мелези, надарени с аломантия пребивават в столицата и се прехранват с престъпления. Един от тях се свързва с рехавата бунтовническа организация на скаа и сключва договор за свалянето на Империята. Колкото и да е странно, успехът този път не беше дело единствено на решителния сблъсък при шанс 1:1 000 000. Отделно развръзката породи нови загадки, така че ще дам шанс на поредицата.

Харесах:
Новите вкусове са катоновите идеи - колкото си по-стар, толкова по-трудно ги смилаш.
***
Знам как да превърнем някоя неописуемо сложна задача в поредица от по-прости и лесни и да ги решим една по една.
***
смисълът на този живот е да намериш други хора, които да ти вършат работата
***
исторически погледнато, най-добрият начин да се справиш с голяма армия е да разполагаш с още по-голяма
***
Животът на хората е преплетен с позьорство и внушение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар