неделя, април 29, 2012

Входът за Рая - платен

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда

Година: 2003

Една от книгите на Кунц, в които действието е на ръба на абсурда, като не винаги е сигурно от коя страна.
Развиват се паралелно няколко сюжетни линии: малада жена, току-що излязла от затвора и осъзнаваща ясно пропиляния си до тук живот и започващите проблеми с алкохола; момиченце с вродени увреждания и блестящ интелект, живеещо с майка-наркоманка и втори баща - сериен убиец с пари и етика; частен детектив с купища угризения, съсипващи живота му; странно момче, бягащо от безименни убийци. Постепенно всеки се среща с накой от останалите и се заплите леко безумна история на преследване и спасяване в последния момент.
Странна книга - и ми допадаше, и ми се струваше излишно разводнена с остроумни диалози, неводещи наникъде сюжета. Определено не е от силните книги на Кунц.
Имам смътното усещане, че целта на Кунц е била основно да запознае читателите си с "утилитарната биоетика" - философско течение, набиращо според него сила в университетите в САЩ и Великобритания. Идеята на биоетиците, е че не трябва да се помога на хронично болните и престарелите да продължават да живеят, тъй като по този начин пречат на здравите да получат повече ресурси, за да бъдат по-щастливи. Малко ми напомняше за евгеникатан от '30-те години на миналия век, радвала се на доста популярност на Запад и тихомълком забравена след лагерите на смъртта през Втората световна.

Харесах:
Можеш да си мутант и пак да привличаш мъжете, ако имаш големи цици.
***
Имаше онази характерна гордост. Той я наричаше чест. Мо в наши дни честта е само за неудачници и това те кара да се гневиш.
***
-Не четете ли вестници?
-Спрях да ги чета, когато престанаха да публикуват в тях новини.
***
 амбицията ми не е по-голяма от тази на стар басет в горещ летен ден
***
Тук,  къдет о екстравагантността и чудатостта опасно се приближаваха до истинската лудост.
***
Аматьорските ѝ познания по психология се проваляха, както би се провалил някой аматьорски изработен ядрен реактор.
***
-Мен не ме е страх от кучета.
-И нея не я е страх от вас.
***
ако десет процента от кризите, за които медиите тръбят, бяха истински, цивилизацията отдавна щеше да е загинала, планетаат щеше да е само едно сметище със замърсен въздух
***
беше като картечница - думите бяха неговите куршуми, а скуката и досадата - начинът на екзекуция
***
Макар едно чудовище да е жалко, то все пак си остава чудовище.

петък, април 20, 2012

Безсъние

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Година: 1996

Анотацията на книгата е, че действието ѝ се развива в Дери след "То" и е свързана с Тъмната кула и съдържа ключови елементи от другата история. По време на четенето освен Патрик Данвил със самдоволство намерих и парчета, прикачващи "Гробище за домашни любимци" и "Сблъсък" към опита на Кинг да обедини всички свои произведения в общ свят (всъщност - направо съм горд, става дума за мимоходом изброени трофеи ок колекцията на Случайността, които успяха да предизвикат стари спомени).
Книгата не струва. 90% беше протяжна история, нещо като обратен вариант на "То" - главните герои са пенсионери, а вместо чудовище се размотава вариант на Норните (2 откъм Планът, 1 - откъм Случайността). Цялото бръщолевене с аурите, енергийния вампиризъм, качванията по горни нива и телепатията пък неприятно ми напомиха за "Аз, грешният Иван ". На всичкото отгоре стилът е муден, многословен и на много места направо досаден.
Книгата я спасява послеслова, някяк изплува отново старият майстор-разказвач и успя макари за кратко отново да ме грабне.
Най-интересното е, че Кинг доста детайлно е описал фанатизиран (и направо откачен) пилот, който извършва самоубийствена атаак със самолет срещу религиозните му врагове (привържениците и противниците на аборта си бяха точно 2 враждуващи секти). А 9.11.2001 е само 5 години по-късно...

Харесах:
Със самотата можеше да се справи. С депресията - не.
***
Това, че остарява не означаваше да му отпуска края.
***
лягах в десет, заспивах в четири, ставах в седем и цял ден се влачех с чувството, че съм участник в кошмара на друг
***
между милосърдното мислене и илюзиите има огромна разлика
***
Отивам към лудостта - и то с експреса, не с пътническия влак.
***
В насилието нама справедливост, самодоволството не е спасение.
***
като достигнеш определена степен на оглупяване, животът ти става много труден
***
Такъв бе животът, често неудовлетворителен, нерядко жесток, обикновено скучен, понякога красив, а от време на време дори забавен.
***
изненадите са онова, което ни се случва, докато правим планове за нещо друго

неделя, април 08, 2012

Черен лед

Автор: Дъглас Престън, Линкълн Чайлд
Издател: Коала
Година: 2001

Прочетох книгата основно, защото бях адски впечатлен от фирмата Ефективни Инженерни Решения на Ели Глин, която измъкна агент Пендъргаст от строгоохраняван от затвор. Още от първата среща с ЕИР в "Сърцето на Луцифер" разбрах, че искам да работя там (не че съм им на нивото).
Инженерната организация на бившия рейнджър Ели Глин се занимава с проекти, които никой друг не би желал да захване - било заради технически трудности, било заради политически проблеми или просто защото са откровенно незаконни.
Тук са наети от мултимилиардер, за да изкопаят и транспортират най-големия метеорит, откриван някога. Е, има маалки проблеми: паднал е на чилийски остров на юг от нос Хорн (климата е ужасен, ветровете - още повече), не е проучван и има само предварителни оценки за масата му, чилийските власти не осведомени каква точно руда ще копаят и е върос на време да започнат проблемите.
Както може и да се оаква - цялата операция тръгва криво и само преподигуряването с минимум 100% ресурси успява да я спаси от бърз провал. Отделно метеорита не прилича на нищо познато до момента: огромното тегло означа материал с непозната до сега плътност, поставяща го далеч след всички познати тежки метали (и за разлика от тях - стабилен); свойствата също са необикновенни - свръхпроводник в нормална температура, свръхтвърд, а като за капак - огромен капацитет на електрически кондензатор, освобождаващ невероятно мощен разряд при контакт със солена вода.
За да е пълна кашата се намесва и един стар чилийски разрушител, командван от заточен на края на света офицер, на който вече не му пука за последствията и атова действа изцяло по собствените си разбирания за дъг и чест.
И се започна едно надпреварване с врмето, с техническите проблеми, с човешките грешки, с морските бури...
3/4 от романът е чудесен, по нещо ми напомни и за "Крайцерът "Юлисис" . Обаче краят беше изсмукан от пръсите на авторите и свали много от нивото на историята.

Харесах:
Ние сме инженерна фирма, не ни занимава моралния статус на клиента.
***
Няма непрдвидими хора... Има само хора, които не разбираме.