неделя, ноември 20, 2011

Отмъщението на Монца

Автор: Джо Абъркромби
Издател: Бард
Година: 2011

Най-добрата книга на Абъркромби до сега.
Действието се развива в Стирия - страна/континент, отвъд морето и за Съюза, и за Гуркулската империя, където тече нескончаема война. В "Последният довод на кралете" великият Херцог Орсо от Талинс стана тъст на новоназначения крал Джизал и се появи с армията си в Адуа, за да участва в разгрома на гуркулските войски. Няколко години по-късно отново той е в завръзката на историята. При него служи наемническият отряд Хилядата меча под командването на Монцаро Муркато, изключително компетентен генерал и по съвместителство - красива жена. Нейният началник-щаб или по-скоро импресарио е по-малкият ѝ брат Бена. Поредица от победи на бойното поле са дали предимство на Орсо, стремящ се към короната на обединена Сирия, спрямо противниците му - Лигата на Осемте, рехава коалиция от амбициозни владетелли. След поредната победа двамата Муркато са поканени на аудиенция в резиденцията на работодателя си и стават жертва на типичната за Стирия неочаквана измяна, в резултат - Бена е мъртъв, Монцаро - почти. Спасена сякаш по чудо от странен чешит с необичайни хирургически методи, Монцаро оцелява и щом успява да стъпи на краката си (буквално), се измъква към един от тайниците си, за да започне Отмъщението на Монте Кристо Монца.
Купчина злато, придобита с пестъпление и скътана през успешните наемнически години, дава възможност на Монца да събере екип от най-способните убийци в Стирия. Отличен ход на Абъркромби е да включи сред тях няколко интересни второстепенни персонажи от предната поредица - бившият практик от Инквизицията Шило Витари; севернякът Тръпката - боецът, който отказа да забие нож в гърба на Логън/Кирвавия девет въпреки кръвната си вражда с него; наемническия командир Никомо Коска (отне ми време, докато се сетя кой е това - капитан Брабоса от "Карибски пирати"). Другите съучастници на Монца също си ги биваше, особено бившият затворник Дружелюбния, който е тотално обсебен от броенето, числата и тълкуването им. Има и един безкрайно противен образ - майсторът-отровител Кастор Морвийр, който си е брат-близнак на Круппе от "Малазанска книга на мъртвите". Появяваха се и други познати персонажи - банкерът Мотис от банка "Валинт и Балк"; Карлот дан Айдър, ръководител на бившата Гилдия на подправките от превзетия град Дагоска; ядачът (маг-канибал) Йору Сулфур - близък помощник на Първият магус Баяз; крал Джизал дан Лутар от Съюза. За мое съжаление Великият Инквизитор Санд дан Глокта само беше споменат, но не се появи лично. Стъпка по стъпка всеки един от 7-те участника в убийството биваше застигнат от мъстта на Монца, всеки по различен начин и при различни обстоятелства. Всъщност интерсната част бяха отношенията меду героите, както и бекрайният въртоп от събитития които предизвикваха или в които попадаха.
Абъркромби остава верен на своя стил: Монца и екипът ѝ не са "добрите", а само "нашите", като дори и това е спорно твърдение. Всеки един от героите влачи на плещите си собствената си история - убийства, измени, убийства, предателства, убийства, кръвосмешение, убийства...
Най-сериозно е работено по характера на Тръпката: в началото на романа той е ибягал от родния Север, където е Именуван мъж, воювал заедно и против най-големите водачи на своето време, опитващ се да скъса с битките и убийствата и да започне в далечна Стирия нов живот на честен мирен труд, изпълнен със състрадание и помощ към ближните. Неговата американска стириянска мечта си остава неосъществена, твърде бързо реалността му носи само разочарования и неуспехи в опита да се интегрира в живота на мирните хора и когато е на ръба на гладната смърт случйна среща с Монца го връща на добре познатия път на насилието. Само че вече не е в Севера, където понятието "чест" не е празна дума, а гадна бъркотия, наричана от местните Кървавите години, а Монцаро Муркато ненапразно всява ужас сред всички. Поредицата приключения вкарва Тръпката в безмилостна месомелачка, в която той губи какво ли не - чест, скрупули, око, разум, лоялност. помилван в края на историята той се отправя обратно към родния Север, пречистен от всички илюзии и опасен не по-малко от Логан/Кървавия девет или Дау Черния - двамата герои с най-лоша слава сред северняците.
Вторият сериозно разработван образ е Монцаро Муркато: чрез ретроспекции е проследена нейната лична история и мотивация. Родена на неподходящо място (гранична област на Талинс към съседно/враждебно владение) и в неподходящо време - началото на Кървавите години, твърде рано останала кръгъл сирак и при това отговорна за по-малкия си брат, тя е въвлечена отначало в набези и контранападения между селски опълчения в нейната област, по-късно постъпва наемник в Хилядата меча и е взета под опека от Никомо Коска. Тя просто има талант - за боравене с оръжие, за тактика, за стратегия, така че издигането сред наемниците е въпро на късо време. Един ден се оказва водач на собствената наемническа бригада, а в друг - основен военачалник на великия херцог Орсо. И през цялото време се оказва забъркана в нежелани от нея събития - предателство спрямо Коска; масово клане на мирни жеители; убийство на свръхбогат търговец - и всеки път любимият ѝ брат Бена е замесен активно. Дори и собствената ѝ вендета срещу херцог Орсо не протича по желания от нея начин - планираните убийства непрекъснато се израждат в масови кланета, личната ѝ мисия се оплита с политическите интриги на доскорошните ѝ противници и днешни несигурни съюзници и в края на историята тя се оказва там, където твърдо не е искала: на престола на разгромения Талинс, в началото на нова поредица войни в Стирия.
Верен на себе си Абъркромби и тук вкара събитията в основната си схема - многовековната война между Първия магус Баяз и Вторият магус Калул. Херцог Орсо и съюзниците му са финансирани от банка "Валинт и Балк", а Лигата - от Гуркулската империя. Като емисари се появяват двама близки помощници на Калул и Баяз - ядачите Ишри Източния вятър и Йору Сулфур. Интересният момент беше появата на ядач-ренегат - някогашен подчинен на Бая, който води собствена игра на разрушаване на планове. Неговата намеса успява да подреди последните непасващи парчета от историята на Монца.
Пак в свой стил Абъркромби завърта интриги, в които нищо не е както изглежда на пръв поглед и никой не е точно това, което изглежда. Много майсторски е създал сложни палнове, които в момента на реализация се провалят от почти случайна намеса на някой човек, оказал се на подходящо място в подходящ момент.
Големият плюс на книгите на Абъркромби са опита за реализъм - в характерите на героите, в описанията на света, в провеждането на обсадите, в развоя на битките. С интерес очаквам да се появи още нещо на автора, поредицата много приятно заприличва на "Черния отряд" на Глен Кук въпреки залитанията по преразказване на добре познати сюжети.

Харесах:
Числеността е без значение, ако са мързеливи, неподготвени и ги предвождат идиоти.
***
Неприятна кръстоска между наслада и отчаяние с превес на второто.
***
Такива сте оптимистите. Тъпи копелета, които никога не си вземат поука.
***
Хората предпочитат лидер, който изглежда велик, пред такъв, който наистина е.
***
човек трябва да се смее, докато е жив, защото след това определено ще му е трудно
***
Ако избереш да побегнеш, най-добре да бягаш бързо.
***
Да го правиш и да го харесваш са различни неща.
***
Никога не съм бил много решителен. Склонен съм да мисля твърде много какво би се загубило, ако предприема дадено действие. Да гледам със съжалениезатварящите се врати, вместо да потърся възможности в тези, които трябва да отворя.
***
смъртта никога не е сигурна... а само крайно вероятна
***
колкото по-глупав е човек, толкова повече мрази да изглежда глупав
***
Но имаше проблем с това да сриеш нещо от себе си.
Винаги знаеш къде е.
***
Изглеждаш почти толкова зле, колкото се чувствам.
***
По-добре да се движиш бързо и да удряш здраво, вместо да говориш за това.
***
Каква е целта на мъртвите грои, ако не да подадат пленените флагове на по-благоразумните другари от задните редици?
***
Ще ти е много по-спокойно, ако вместо непрекъснато да предвиждаш заповедите ми, просто ги да ги изпълняваш. Това е най-простия военен принцип.
***
човек е по-склонен да прости всякакви прегрешения на красива жена, но не и на грозен мъж
***
Искам земята, не живота им. Мъртвите не могат да се подчиняват.
***
Ограниченията на цивилизацията не са толкова корави, колкото смятат нормалните хора.
***
Предпочитаха да вярват, че светът е пълен със зло, а не с лош късмет, егоизъм и глупост.
***
-Само малцина избират тежкия път, защото е правилен.
-Само малцина дори успяват да различат правилния път от грешния.
***
Лаком като патица, смел като гълъб, лоялен като кукувица.
***
Когато построиш живота си само върху едно нещо, обичаш само един човек, имаш само една мечта, рискуваш да загубиш всичко за миг.
***
Да изглеждаш богат е почти толкова полезно, колкото да си.
***
Понякога хората се променят за добро. Понякога за лошо. А често, много често, стига да имат време и възможност... се променят обратно.

неделя, ноември 13, 2011

Не бой се от нищо

Автор: Дийн Кунц
Издател: Плеяда
Година: 1999

Още едно от ширпотребните произведения на Кунц.
Поизтръскал е старото притеснение от тайните заигравки на военните с биооръжия - толкова тайни, че реално са безконтролни. Както винаги - пак един експеримент е изпуснат от свръхстрогосекретна лаборатория. В резултат - всички живи създания попадат под влиянието на модифициран ретровирус, променящ и разменящ ДНК. В резултат - хора придобиват животински инстинкти, животни - интелект. В жентъра на историята се щура сина на генетичката, разработила ретровируса, който не знае нищичко чак до смъртта на баща си, а после само за ден-два трябва да се приспособи към новите реалности на окръжаващия свят.
Принципно би могло да стане хубава история - може би като "Радиото на Дарвин" или "Бялата чума", но всъщност всичко е само леко загатнато, дори не е обърнато на екшън като в "Пазители".
Доста разочароваща книга като за Дийн Кунц.

Харесах:
надгробните плочи приличат на редици с книги с имената на зачеркнатите от страниците на живота
***
Здравомислещите разбират, че човешките същества са неспособни да довеждат до край широкомащабни конспирации, защото някои от по-характерните за нас отличителни качества като животински вид са подминаването на детайлите, склонността да изпадаме в паника и неумението да държим устата си затворена.
***
погледът може да има плътност
***
единственото място, където вижда здрав разум, е вътрешността на собствения му череп
***
Краят на света, който познаваме, не означава задължително края на света изобщо.
***
Скръбта твърде лесно води до отчаяние. А в плодородната почва на отчаянието избуява самосъжалението.
***
-Стара риза или старинна - струва ми се едно и също.
-Едното е евтино, а другото не е.

петък, ноември 04, 2011

Колорадеца

Автор: Стивън Кинг
Издател: Бард
Година: 2008

Безцелно упражнение по писане. Това беше първото, което ми хруман щом довърших историята. Просто защото история намаше. Би могло да мине за увод или фрагмент от по голямо произведение, но Послеслова уби и тази ми надежда.
А че беше майсторски разказана - спор няма. Двамата стари журналисти, учещи младата си стажантка на всичко, което знаят - от местния диалект, през начина на живеена на острова край Мейн и отразяването на местните събитя в също така местния вестник, та до местните мистерии от последния половин век. Най-странната от всички е Колорадеца - мтж, намерен мъртъв на плажа, задавил се до смърт с тривиална телешка пържола. Всичко би било банално, ако не беше без документи и по риза през ранна пролет на плаж недалече от Канада. Разследването им 2 години по-късно идентифицира жертвата - човек, който изчезва от офиса си по обяд и по-малко от 24 часа след това се оказва мъртъв на 3000 километра от там. Как и защо - това е загадката и сай Кинг любезно ни я оставя на нас.
Може би би ми допаднало като решение, ако бях в настроение да медитирам над този въпрос и кана червено вино.

Харесах:
Мъжете правят за жените много неща, на които обръщат гръб в мига, в който останат сами, неща, от които в девет от всеки десет случая биха избягали, даже да са пили и да ги подстрекават цяла тайфа приятели.
***
няма как да избързаш в история, която просто не съществува