Клара и сянката

Автор: Хосе Карлос Сомоса
Издател: Колибри
Година: 2006

От години се заглеждам в анотацията на книгата и все не се сдобивам с нея по някаква причина. Благодарение на библиотеката на Института Сервантес все пак я прочетох.
Останах със смесени чувства.
Фабулата е странна - от една страна е криминална история, развиваща се във възможен свят, приличащ на антиутопия, от друга - някаква комбинация между екстремни форми на визуалното изкуство смесени с мазохистични прийоми, от трета - поредния тъжен европейски размисъл над вътрешния свят на съвременния човек, с обичайното проследяване на детските травми, определящи поведението в зрялата въраст.
Основата е хипердраматичното изкуство - нова форма, обединяваща скулптура, живопис и бодиарт. Хора на всякакви върасти преминават жестоко обучение и обработка за да се превърнат в живи платна, от които художниците да извайват в своите творби (това е една от слабите точки според мен - при описаната обработка/имприматура човешката физиология би трябвало да бъде безнадеждно увредена и платната да имат много къс живот). Освен това има и други разклонения - живи Предмети на бита (хора, изпълняващи ролята на артистични стойки за лампи, пепелници, столове и т.н.), живи Украшения, живи Приспособленя - подозирам, че това си има специфино обознаение в сферата на мазохизма. Творби и предмети биват откупувани и поддържани (все пак не става дума за робство, а за работа - на определено работно време и срещу определено заплащане). Отделно са по-драстичните форми като арт-шоковете (сцени между платна, а понякога и публика, обичайно съдържащи секс и/или насилие) и мокрите творби - според описанията садистични изтезания и убийства с претенции за художествена стойност.
На този фон се проследяват наколко сюжетни линии на модели и служители на Фондация "Ван Тиш" - свръх могъща търговско-художествена компания за ХД-изкуство. Подготвя се изложбата "Рембранд", в която Бруно ван Тиш, скромно наричан Майстора, ще пресъздаде някои от картините на Рембранд, но чрез своята ХД-визия. Същевременно убиец, наречен Художника унищожава 2-те ХД-произведения на ван Тиш с най-висока стойност, като убива платната в тях. Служителите на сигурността на фондацията се опитват едновременно да подсигурят безопасността на изложбата и да открият убиеца, всичко това в атмосфера на параноя, защото фактите сочат към съучастник на високо ниво вътре във фондацията.
Развръзката не успя да ме изненада - Сомоса не се беше поколебал да прибегне до изтърканите схеми на Холивуд, макар и попречупени през собствена призма.
Не знам по каква линия Колибри издават толкова испаноезични автори, но определено съм хвърлил око на още няколко техни книги, приятно различни са от англоезичните, макар че са и доста странни. Все пак се надявам, че издаването на свръхдебела хартия е единичен случай, а не практика.

Харесах:
нека кучетата ни донесат плячката, това не значи, че те са ловците
***
-Нима Рембранд е гений, защото картините му днес струват милиони долари?
-Не, но ако картините на Рембранд не струваха днес милиони долари, на кого щеше да му пука, че е гений?
***
Действителността се е превърнала в изкуство, в чисто удоволствие от прикриването и наподобяването на това, което не сме или не съществува.
***
винаги е било по-лесно да се създаде Сикстинската капела, отколкото Микеланджело
***
Това, което не харесваме, е като искрен приятел: каже ли истината, ни обижда.
***
разликата между "амбициозен"" и  "победител"" беше само една - първите се проваляха
***
Мъчим се да глобализираме нашата индивидуалност.
***
Добрият бизнес изисква завeян началник и голям брой тарикати зад гърба му.
***
краят на едно приятелство е не по-малко загадъчен от неговото начало
***
Смъртта не свършва със смъртта - налага се да я довършваме с финансови и бюрократични подробности.
***
събитието имаше блудкавия привкус на несполучлив опит за развод