сряда, януари 26, 2011

Фантома на Манхатън

Автор: Фредерик Форсайт
Издател: Златорогъ
Година: 2000

Харесвам Форсайт, без да съм му запален почитател. Книгите му са добри, макар и не особено блестящи (с изключение на "Кучетата на войната"). Тази обаче е откровенно слаба.
Амбициран от желание да пооправи бъркотията във "Фантома на операта" на Гастон Льору (и май да даде либрето на Андрю Лойд Уебър за нов мюзикъл), Форсайт е съчнил история за Фантома след изчезването му в подземията на парижката Опера. Праща го в Ню Йорк, където накратко описва възхода му до един от най-богатите хора в САЩ в началото на ХХ-ти век. За да вземе някакъв своеобразен реванш той построява в Манхатън своя Опера и примамва там отдавнашната си възлюбена, издигнала се до оперна звезда от световен ранг. Съвсем в стила на архаичните сантиментално-приклченски романи се появяват общо дете, поклонник на Мамон, евреин репортер и ирландски свещеник (всичките - безсмислени персонажи, но всеки разказващ своята част от историята). Пак в същия стил Фантома е съкрушен за пореден път - любимата му загива пред очите му, а синът който го е виждал 1 път за няколко минути взе, че предпочете да остане с него, вместо да се прибере с пастрока си (свестен човек, отгледал го като свой още от раждането му). И после заживяли щастливо чак до края на дните си.
Завесата пада, а кордебалета изприпква на сцената за реверанси и аплодисменти, преминаващи в овации.

Харесах:
Парижката опера, като много други грандиозни  начинания, е построена по случайно стечение на обстоятелствта.

събота, януари 22, 2011

Ден за ден в Магическото царство

Автор: Кори Доктороу
Издател:
Година:

Първо и основно искам да поднеса своята благодарност към armydreamer и останалите в екипа, превел и публикувал романа на Кори Доктороу. Великолепна работа - не само превод иредакция, а и обяснителни бележки, олдскулпредговор, интересно интервю като послеслов.
"Ден за ден в Магическото царство" е дебютния роман на Кори Доктороу и е адски впечатляващ - под формата на разказ за част от живота на главния герой, надупчен от ретроспекции и спомени, се представя е един варинт н свят в който смъртта и недоимъка не съществуват, а хората имат неограничен шанс да творят, учат и купонясват. В голяма част от времето ми напомняше за кибер-пънка на Уилям Гибсън, но без депресивното му светоусещане, до някъде напомняше и за "Краят на дъгата" на Върнар Виндж (не съм проверявал коя е по-ранната).
Адски интересна беше системата за уъфи (до колкото схванах - личностен рейтинг, баланс от положително и отрицателно мнение на останалите членове на обществото). В един свят без недоимък май само това може да е заместителя на парите като някакъв критерий за оценка на положените усилия. Изобщо ненатрапчиво в книгата са маркирани огромно количество идеи и възможности, направо ми се иска да живея в този свят (честно - предпочитам го пред идеалното бъдеще на братя Стругацки).
С интерес разбрах, че има съвместни творби на Кори Доктороу и Чарлс Строс. Ще се радвам, ако излязат някой ден на български.
Кори Доктороу определено се покачва в личната ми класация. Надявам с скоро пак да излезе нещо негово.

Харесах:
новодошлите кореняци
***
да те унищожат и пресъздадат е различно от това да не те унищожат
***
човек не може да бъде революционер след като революцията вече се е състояла
***
да я ощипя по някоя от бузите - без значение коя от четирите
***
многозначителните погледи на току-що срещнали се любовници
***
Ограбваш бъдещото си аз, за да угодиш на себичното настояще.
***
щом си намериха добър чук, изведнъж всичко започваше да прилича на пирон

сряда, януари 19, 2011

Хоризонти

Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издател: Бард
Година: 2009

Излишни са 3/4от романа, останалото е най-доброто в цялата поредица.
Понеже това е последната книга, мога да ударя чертата: от 4-те би могъл да се получи не лош постапокалиптичен фентъзи-уестърн, но без да е над посредственото ниво. В този си вариант причлича на салата в евтина кръчма - много зеле за пълнеж и малко домати за цвят. Обаче се чете бързо и не заатормозява. Подозирам, че се забравя още по-бързо.

Харесах:
плати много по-малко, отколкото дължеше, но поне отдаде всичко, което имаше
***
Беше му занесла орехите и буркана, но го накара сам да хване мишките. Има граници на готовността на една съпруга да подкрепя мъжа си.
***
Подозираше, че се е ухилила като катерица, напълнила бузите си с ядки.
***
Добра идея, изпълненна недостатъчно добре, не е същото като лоша идея.
***
Бъдещето се формира сега, всеки ден.
***
усеща, че старият ред започва да отстъпва и не може да предложи нищо друго на негово място, затова единственото което му остава е да стане още по-непреклонен
***
Това, което искаш, не е същото като това, от което се нуждаеш.
***
Когато колелетата са добре смазани, малко мръсотия няма да ги спре да се въртят.

понеделник, януари 17, 2011

Право на двубой

Автор: Мария Семьонова
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

 През по-голямата част от книгата ме глождеше усещането, че е писана от друг автор. Промене е стилът на разказване, поведението на Вълкодав, описанията. Не с много, но осезаемо - историята избледнява в сравнение с предната и влиза в шаблон.
Вълкодав все пак оцелява от раните си в света отвъд Портала. Няколко години след края на предния роман се завръща заедно с прилепа и най-досадния си придружител (учения арантянин), за да търси космически кораб някъде на друг континент. Пътешествието им този път клони към западните фентъзи-романи, а не към руските приказки. Все пак Семьонова поне за сега не се е подхлъзнала към някаква безкрайна вендета - примерно срещу клана на Безликите убийци или срещу култа на Смъртта Морана, така че поне не е изпаднала съвсем в клише (обаче малко ме развесели описанието на организираната престъпност сред нарлаките като някаква китайски триада, но с морелен кодекс ала Робин Худ). По пътя хобитите, пардон, героите, вършат добрини и отстояват Правдата, както я разбират и така стигат почти до края - но Вълкодав за пореден път трябва да се самопожертва. Този път - без кръв, но с очертаващо се по-сериозни последици.
Единствената надежда за някакво оживление в следващия роман (когато го преведат и издадат) остава в една тайнствена фигура с наметало и шапка, мяркаща се на два пъти като наблюдател, но без да предприема никакви действия.

Честно казано - романа не е лош, но ме разочарова на фона на предния.

Харесах:
Хората не харесват някой да се държи странно. Не обичат някой да не е като всички други.
***
Ако се меси човек във всяка свада, току-виж почнала да го боли глава.
***
Най-добрия начин да се измъкнеш от неудобни въпроси е да обърнеш всичко на шега.
***
под чужда стряха не се дава акъл на стопанина как да обзавежда покоите си
***
Кръвната вражда до последния човек преставаше да бъде благородно дело и се превръщаше в нещо твърде страшно, мръсно и отвратително.

сряда, януари 12, 2011

Вълкодав

Автор: Мария Семьонова
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Преди време гледах филма, хареса ми без да ме впечатли особено и затова прескочих книгата. Кой да ми каже, че той всъщност е само семпло интро на романа?
Макар и с няколко години закъснение наваксах пропуска. Романът за Вълкодав от рода на Сивите песове на вяните много си пасна с историята за вещера Гералт от Ривия - още един майстор на оръжието, следващ собствения си морален кодекс без да се разкайва за последствията от постъпките си.
Историята започва съвсем както тази на Конан във филма (нищо общо с истинската, написана от Хауърд)- малко село е изклано от превъзхождащ враг, а синът на ковача отива на каторга в рудник. Измъкнал се на свобода и неоставян да умре Вълкодав изпълнява отдавна лелеяната мъст, убивайки предводителя на нападателите и изгаря замъка му. От там насетне се тръгва съгласно каноните - героят среща безпомощни хора, взимайки ги под своя опека, цани се за охрана ан керван, трепе разбойници, заселва се в град и го наемат за телохранител на дъщерята на владетеля. Като същински самурай той е храбър, бдителен и самоотвержен, спасявайки господарката от засади. Има пътешествие, засади, битки, интриги, двубои. Като цяло - почти нищо извън обичайното за жанра.
Отликата на романа от останалото в раздел "меч&магия" е поведението на самия Вълкодав. Семьонова е имала етнограф за консултант и нейния герой се държи като истински човек във време, когато магията е ежедневие, а Боговете са в пряк контакт със смъртните. Той изпълнява непрекъснато различни ритуали, дава приношение и спазва странен за съвременния човек кодекс. /СПОЙЛЕР: Когато даде мечът си за да освободи престарели я роб, който дори не преживя деня, ми идеше да вия от безсилна злоба, а той го възприе със невероятен стоицизъм./
Интересната нишка, която ще в основата на следващия роман е съществуването на съседни светове до този - 2-ма от спътниците му са дошли от тях, а накрая и цялата група минава през Портал (по това пък заприлича на поредицата за Грон). Ще трябва и да се отговори на няколко въпроса в тази връзка, така че се захващам веднага да чета.

Харесах:
Като смъртоносен удар е обидата от човек, към когото си се привързал...
***
Боговете са могъщи и справедливи, но друго си е, ако борецът за правда в ловък, сит и як.
***
след като битката свърши всички копнеят да раздават акъл, особено ако не са яко бити
***
пръските кал не са лекета от сланина, изъхнат ли, сами отиват в прахоляка
***
Щом си сгазил лука, поне го стъпчи, инак какъв е смисълът.
***
Лесно е да си безстрашен, когато няма кой да те сплаши.
***
не може да принудиш някого да уважава човек, който с нищо не е заслужил подобна чест
***
Когато има жена, пред която да се изперчи, мъжът намира у себе си удивителни способности.
***
По-добре да се подсигурим без нужда, отколкото да го закъсаме.

вторник, януари 11, 2011

Преобразяване

Автор: Лос Макмастър Бюджолд
Издател: Бард
Година: 2009

Фентъзи-уестърна на г-жа Бюджолд продължава да се тътри нанякъде - пак излишъка е над 3/4 от общото съдържание.
Книгата все повече ми прилича на "Пътешествието на Хиеро" на Стърлинг Лание, макар че отделни сцени от тази книга много ми напомниха за "Хъкълбери Фин" на Марк Твен.
Остава само една книга, за да видя дали все пак е имало някаква идея в пордицата.

Харесах:
Добро дело, съчетано с възможността да пребият някой, бе съвършенното прекарване за група пияни моряци.

петък, януари 07, 2011

Наследство

Автор: Лоис Макмастър Бюджолд
Издател: Бард
Година: 2008

От предната книга бях излишни 2/3, от тази - 3/4. Както и подозирах, Бюджолд е седнала да напише 1 роман, но по някаква причина го е маскирала като поредица от книги.
И в тази не се случва почти нищо, има единствено запознаване с бита, икономическото и обществено устройство на Езерняците, както и още една могъща лина за малко екшън.
Единствената положителна страна на книгата е, че се чете много бързо.

Харесах:
Колкото по-малко непростими неща си наговорим, толкова по-добре.
***
Щом има наказание, значи е имало и престъпление.
***
Всичко живо е променливо.
***
Понякога семействата бяха толкова... нефункционални, че човек можеше само да избяга.

четвъртък, януари 06, 2011

Покани ме да вляза

Автор: Йон Айвиде Линдквист
Издател: Колибри
Година: 2010

Странна книга. Някаква смес от "Гняв" на Стивън Кинг и "Интервю с вампир" на Ан Райс.
Действието се развива в бетооно предградие на Стокхолм в една студена и потискаща скандинавска зима през 1981-ва, а персонажите са предимно алкохолици от най-ниските прослойки.Главният герой е ученик-аутсайдер, постоянно изтезаван от няколко съученици, със съсед-вампир. Почти нищо не се случваше както очаквах - нямаше добри и имаше само един лош, всички бяха безлично сиви и действаха напосоки и нерешително. Накратко - доста реалистично написан роман. Дори и развръзката беше предимно скицирана.
Надали ще запомня нещо от книгата, освен ужасното усещане за потиснатост и безнадежност, което успява да внуши автора.

Харесах:
Всичко изглежда по-просто с топлината на алкохола в стомаха.