сряда, юли 21, 2010

Лица във водата

Автор: Табита Кинг & Майкъл Макдауъл
Издател: Бард
Година: 2007

Хубава книга. Много плавен разказ, увличащ в четене и много майсторско поддържане на свръхестествената част на историята непрелъснато на ръба, но извън полезрението.
Историята разказва за малко момиченце, чийто свят се разпада - баща му е брутално убит, непрокопсаната му майка е оставена без пари, брат му е отнет от противната деспотична баба и за завършек - заминава да живее с майка си в странна къща на остров във Флорида. После се проследява израстването на момичето в следващите десетина години, като наред с нормалните неща - училище и съзряване, непрекъснато се промъкват призраци и тайнствени случки. Кулминацията е в последните 15 страници, когато всичко си идва по местата, макар и без драматичен гръм и трясък.
По нещо книгата ми напомня едновременно за Сузана Кларк и Нийл Геймън, но не бих могъл да го определя точно.

Харесах:
ако човек стои мълчаливо, обръща внимание, но не реагира, мнозина биха стигнали до извода, че е глупав, а понякога това е много полезно
***
Има ли нещо по-тъжно от току-що изгасена свещ?
***
Какъв е смисълът да си сляп, ако не виждаш онова, което зрящите пропускат?

Няма коментари:

Публикуване на коментар