събота, април 24, 2010

Завладей българите!

Автор:  Адриан Лазаровски
Издател:  Издателска група "България"
Година:  2009

Авторското пожелание към мен е за много усмивки - удачно, четох и се хилих като тиква по Хелуин.
Адриан със сигурност се е забавлявал здраво - книгата е натъпкана с шегички на тема Лъвкрафт, Стивън Кинг, метъл-групи, подземни босове, риалити-недоразумения, чалгари, бръмчилки и какви ли още не субекти от родния пейзаж.
Темата си е като от свестен фейлетон - погрешка космически нашественици (тип западнали комунистически деятели, кръстосани с писанията на Лъвкрафт) изчисляват, че държавата Великобългария доминира на нашата планета и респективно - най-прекият път за завладяването на Земята е като покорят българите. После е ясно - кацайки в съвременна България се сблъскват челно с родната реалност и от тук се започват отчаяните им напъни как да използват неловката ситуация, за да успеят все пак с мисията си. Индиректно пътищата им се пресичат непрекъснато с босовете на родния подземен свят Щърбан Щангата, Ристю Респивакса, Пацо Парцуцата и Рачо Рапана и техните верни мутри (все пак имам проблем - много бъркам Ристю Респивакса и Рачо Рапона, както и Лальо Ламарината с Литю Лайнера). Останалото е здрава гавра.
Силно подозирам, че нито една уважаваща се феминистка активистка няма да одобри тази книга. Което си е още един плюс, разбира се.
Много се хилих и на вметката за верните и внимателни читателки Робиня Локслева и Йоана Владимирова, а май с едно обаждане на стената на автора си "заработих" подобна чест в продължението.


П.П.
Чалга-текстовете на Литю Лайнера са покъртителни, Адриан или заработва яки кинти в тоя бранш под псевдоним, или не осребрява таланта си. :-)

Харесах:
Почвата на душата му бе разровена, преобърната и изорана, семената на психическите травми бяха засети и покълваха, протягайки гнусните си филизи към най-съкровените кътчета на съществото му...
***
Както казват българите, битото си е бито, а прочетеното - прочетено.
***
Може да сме злобни, може да сме прости,
ама я ни го кажеле, додем ли на гости!
***
Положението стигна даже до там, че останалите страни-членки на Европейския съюз сериозно обмислят дали да не заменят смъртното наказание с екстрадиране в България...
***
той никога не боледуваше и никога не настиваше... ала това не означаваше, че не му е студено
***
ние сме мафиоти, а не пладнешки разбойници

вторник, април 20, 2010

Черният орден

Автор: Джеймс Ролинс
Издател: Бард
Година: 2007

Приятно написан и лесно четим трилър - това са основните и комай единствени достойнства на книгата. Имаше нелоша заигравка с квантовата теория и с генното инженерство, но си остана точно на ниво повърностно одраскване (а имаше много хляб в тази насока). За сметка на това имаше изобилие от клишета: американски агенти, които без да са супершпиони се справят с всичко и всеки; нацисти, бивши и настоящи, в големи количества; тайни проекти на Третия райх - няколко броя; тайни убежища на нацистки технологии - 2 броя; благородни зулуски войни - много; красива лекарка, красива джебчийка, красива физичка, красива убийца, 2 застарели британски лесбийки; генномодифицирани хора и хиени (хиените бяха по-умните, но хората им се бъркаха в работата);  много търчане по екзотични за американците места като Хималаите, Транваал и Копенхаген; игрички и стъкмистики със свастиката, нордически, келтски и семитски символи; много сляп късмет и обичайния Щастлив Край. Разбира се, то нямаше и как иначе - лошите пак бяха малоумни, а добрите - много печени.
За пореден път се замислих, колко много истории са съчинени около Третия райх и най-вече SS - то не бяха окултни чудесии, връзки с извънземни, технологични чудеса, свръххора, тайни ордени, скрити познания и какво ли още не. Явно това си остава последната (за сега) приказка за рицари и злодеи на бялата раса.
Бях леко потресен от превода - дори с моя липсващ английски знам, че dutch означава холандец, само преводачката Милена Илиева упорито цяла книга го превръщаше в датски. Също толкова ме изненада, че и редактора Иван Тотоманов е успял да пропусне набиващата се на очи тъпотия - поне от повърхностна обща култура би трябвало да се знае, че бурите са потомци на холандски заселници в Южна Африка, но може би аз имам твърде високи изисквания.
Като цяло - нищо особено, но става за четене в трамвая след работа.


Харесах:
Моралът често е първата жертва на прогреса.
***
Реалността рано или късно измерва потенциала. 

четвъртък, април 15, 2010

Всичкият блясък на Злото

Автор:  Николай Светлев
Издател: Светра
Година: 1992

От години слушам за трите книги на Светлев от доста мои познати, но нещо все ме възпираше да ги започна. Накрая се "взех в ръце" и започнах. Може би все пак трябваше да си го спестя.
Най-голямото достойнство на книгата е "нацелването" на кризата от 1997-ма (макар че всъщност тя беше основно през '96-та). До тук. Нито размахът, нито резултатите бяха дори близки до описаните от автора.
Добрата част на книгата беше в заиграването с митичните персонажи и Апокалипсиса, лошата - бликащата мизантропия. Българите не сме цвете и България не е нещо особено приятно, но чак пък толкова чернилка не ни се полага. Идеята, че Злото е единственото реално съществуващо (съждение на базата, че всеки е грешен по един или друг начин - следователно Доброто е имагинерно) съм чел и някъде другаде, макар че не се сещам къде. Сцената с унищожението на света ми напомни за "Сблъсък" на Стивън Кинг, но се оказа съвсем бледа прилика.
Стилът на моменти почти ми допадаше и после веднага се появяваше поредното словесно отплесване (честно, разкапващите се тела, копрофилията, канибализма и содомията не ми се видяха като достойнства на текста).
Все пак ще прочета и другите 2 - до сега съм се справял и с по-тежки автори. Надявам се да открия какво е впечатлило приятелите ми от клуб "Иван Ефремов".

Харесах:
безмозъчните бачкачи, дето си въобразяваха, че истината за благоденствието е в труда, който сам по себе си е безсмислен

вторник, април 13, 2010

Куца съдба

Автор: Аркадий и Борис Стругацки
Издател: ИнфоДАР
Година: 2006

Явно ще трябва да поотрасна още, за да почна да проумявам какво казват братя Стругацки. Както в "Охлюв по склона" и "Обреченния град" през цялото време имах усещане за Нещо на ръба на грокването, но пак ми убягна.

Иначе темата са я разисквали и в други книги - какъв би бил следващия стадий на човешката еволюция, кой и как би влязъл в него. Разбира се, ако това е била темата, а не просто това, което съм разбрал аз.
Действието се развива на фона на сатиричен очерк на живота на съветските писатели, удобно скатани в своя свят н клубове, ресторанти, почивни станции, хонорари и дребни ежби, а във второто направление - в свят на авторитарна диктатура, много напомняща за времента след Сталин и преди Брежнев. Малко стресиращо е колко точно братята са описвали един хипотетичен Президент - баща на народа, сторонник на националното, бащица на обществото (всички прилики с Путин явно са случайни, книгата е писана почти 20 години по-рано), Нали?

Харесах:
Против кого другарувате?
***
За бъдещето не се говори, бъдещето се прави... Един умен човек е казал, че бъдещето не бива да се предвижда, но може да се създаде.
***
Да разказваш за коняче е също толкова безсмислено и противоестествено занимание като да описваш с думи красотата на музиката.
***
Странна застиналост на чертите - да се чудиш дали е замисъл на голям майстор, или просто безсилие на занаятчия.
***
не може да се унищожи жестокост с жестокост
***
хубавото е винаги хубаво, а лошото е невинаги лошо
***
...помислете какво можете да дадете на децата... Вие сте ги родили на този свят и ги осакатявате по свой образ и подобие.
***
вълчицата казва на своите вълчета: "Хапете като мен", и това е достатъчно, и зайката учи своите зайчета: "Офейквайте като мен", но човек учи детето си: "Мисли като мен", а това вече е престъпленние
***
Накратко, от гледна точка на обикновените хора емоционалната сферана суперчовека би изглеждала като патология.
***
Животът е болест на материята, а мисленето - болест на живота.
***
в нашия свят се слчват само калпави чудеса

петък, април 02, 2010

Търсене на целта

Автор: Борис Стругацки
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Твърдо - изобщо не разбрах какво е разказвал Борис Стругацки. Май че е за предназанчението, съдбата, орисията на един необикновен човек. А може би за човека изобщо. А може би е съвсем друго.
Историята е увлекателна, но е разделена на периоди, опиващи младостта, средната вързраст и края на живота на главния герой. Интересен беше прехода от детство по време на блокадата на Ленинград, през интелигентски живот в СССР до политическа карияра в Русия. Проблемът е, че има големи помеждутъци, като ретроспективно се обясняват някои събития, драматично повлияли на развитието героя, но оставиха в мен усещането за нещо премълчано и пропуснато,
Беше интригуващо сравнението с младостта на съветски програмист с умерен дисидентски уклон и зрелостта на нов руски политик - без много скрупули и уважение. Интересно, това ли се е случило с поколението от '40-те години - пропиляна младост и разбита старост?


Харесах:
искаш ли да живееш, дай и на другите да съществуват
***
Усещането е мащеха на въображението.
Точността при глупаците заменя мъдростта.
Чуството е най-злият враг на опита.
Единственото, което великолепно заменя възпитаниеето е добродушието.
Разсъждението е организирано подражание.
Вярата и любопитството никога не се погаждат.
Завистта е дреха на вкуса.
Неспособността да изпитваш възторг е признак на знание.
Мисълта е карикатура по усет.
***
Безплодността на полицейските мерки разкрива некадърността на правителството - пресичането на последствията води до укрепване на причините.
***
Понякога любовта означва мълчание.
***
Има нещо дълбоко нечестно в това, е предметите на хората живеят по-дълго от тях самите.
***
Само глупаците смятат, че машината не е способна да победи човека в интелектуално сражение.
***
колкото по-глупава е една работа, толкова по-секретна е тя
***
Не е важно дали говориш истината, важното е, колкото може повече хора да се съгласят да приемат думите ти за истина.
***
Искаше да го вразуми и откаже, като син, но г обиди и унизи като враг. 
***
Беше зло момче с къса памет на добряк...
***
Честността е нещо като ума на красива жена: не е лошо, но не я обичамезаради това.