понеделник, септември 21, 2009

Царства на нощта

Автор: Алън Кол & Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2009

Понякога е добре да се спре преди да се доразвали една нелоша история, както се получава с продълженията на "Далечно царство".
Фабулата с появата на правнучката на Дженъс Грейклок при остарелия Амалрик Антеро с предложението да намерят истинското Далечно царство беше доста насилена. Приключенията бяха толкова клиширани, че на моменти ми идеше да прескачам по 50-100 страници. Дори и обичайно свежия език на авторите беше доста еднообразен. Определено в света на "Антеро" има достатъчно материал, но не и разказван по този начин. А накрая с преминаването в един по-добър свят толкова ми напомни за "Хрониките на Нарния" и "Братята с Лъвски сърца", че се зачудих точно в кой раздел трябва да попадне тази книга.

Харесах:
макар малцина да вярваха на градската управа, всички се отнасяха с подозрение към жреците
***
животът е поредица от пропуснати възможности
***
неусетно натрупваш годинки и в един момент се оказва, че познаваш повече хора в гробището, отколкото по улиците
***
най-честният човек остава честен дотогава, докато не му бъде предложена подходящата сделка
***
точех лиги от радост като дръвник, който най-после е спечелил едно хвърляне на заровете
***
Не е много умно да спориш с цар, ноне ако не си напълно сигурен, че разстоянието между теб и трона му е по-голямо от твоето нахалство.
***
Познава се, че вие двамата сте по-опитни ловци от мен. Най-малкото защото измислихте лъжите си по-бързо.
***
най-страхотната компания за маса - там, където много се говори и малко се казва
***
Мъдростта е разсъждение върху чужди наблюдения.

четвъртък, септември 10, 2009

Когато дойде паякът

Автор: Джеймс Патерсън
Издател: Колибри
Година: 1994

Случайно поаднах на една от ранните книги на Патерсън за Алекс Крос. За съжаление - вече бех гледал филма. Стилът на историята доста се различава от обичайния - имаше епизоди на съдебен трилър в стила на Гришъм и еротични сцени на ръба на хард-класификацията. За сметка на това пък го нямаше безкрайното мънкане и самосажъление на Крос към себе си и личния си живот. Заради подмятанията в другите книги очаквах Гари Сонеджи да е някоя доста по-зловеща фигура.

Харесах:
той всичко вършеше почти, но никога до край
***
На никой не му пука за тях.
Нищо ново, Алекс. На никой не му е пукало за тях, докато са били живи. защо очакваш някой да се развълнува от смъртта им?
***
Да, аз съм избухлив. Не, няма да позволя на това лайно да се ебава с мен.
***
Голяма страна, много шантави на свобода.
***
Никога не пропускам възможността да си държа устата затворена.
***
ако не можеш да изтърпиш наказанието, не извършвай престъплението

неделя, септември 06, 2009

Отмъщение от отвъдното

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Година: 2009

Когато един автор го бива, слаби работи не се пишат. Книгата е 250 страници ретроспекция на събитията отпреди раждането на Чарли Паркър до самоубийството на баща му 16 години по-късно и само 60 страници история в настоящето. Ами добре беше. Страхотен разказ, образен език, чудесно подбран ритъм и смяна на гледните точки.
Продължава да не е ясно кой или какво е Чарли Паркър, но пък противниците му определено не са хора. Този път на сцената се появиха двама "григори" - от библейските исполини, предизвикали гнева Господен, Потопа и падението на ангелите. Въпросната двойка преследва Чарли Паркър още отпреди да бъде заченат (съвсем в стила на "Пророчеството" с Кристофър Уокън), действаща по заповед на Добромил (явно Сатаната ще се появи собственолично в един момент).Срещу тях действа анонимна група хора (поне за други не се споменава), условно наричащи се (или прикриващи се като) Пети отдел. Бих казал, че са от добрите, но това не е много сигурно, помощта за Чарли Паркър всъщност е странична функция на дългогодишната им опреация, в която той е примамка за изроди и зли сили, а те просто прибират и елиминират влезлите в капана. В епилогът беше маркирана потенциална връзка между Чарли Паркър и младата полицайка от "Зли хора". Все още не схващам мястото на Колекционера/Кушиел - тъмен, светъл, инквизитор?
Единственото което мога да направя, е да стискам палци за скорошната поява на следващата книга и да очаквам да е от калибъра на "Черният ангел".

Харесах:
Недостатъците му бяха незначителни, прегрешенията - простими.
***
живот, пълен с вино, жени и песни, до едно в умерени количества, но от добра реколта
***
Така постъпваме с любимите си хора - лъжем, за да ги предпазим. Не всяка истина е желана.
***
Винаги ми е харесвало да гледам как живеят ирландците. Става ми по-добре, че не съм един от тях.
***
Можеш да си мислиш, че си запомнил най-важното, но си спомняш само онова, което не си забравил - важно или не.
***
-Боже, откъде се сдоби с такива приятели?
-Не знам точно, но Бог едва ли има нещо общо.
***
Изкушавам се да те попитам дали това ти звучи налудничаво, обаче знам твърде много за теб, за да ти повярвам, ако ми кажеш "не".
***
беше толкова грозно, че чак беше красиво, или пък толкова красиво, че нямаше място на този свят
***
Хайде да пием, за да си спомним и за да забравим!