понеделник, август 31, 2009

Няма да се уплаша от злото

Автор: Робърт Хайнлайн
Издател: Бард
Година: 2009

Някои книги на Хайнлайн ги прочитам на един дъх и понякога ме удрят като чук по главата. Други едвам ми вървят и честно казано - забравям ги много бързо. Тази е от втория тип. Подобно на "Отвъд залеза" и тук цялото повествование е пропито от протяжни размисли на жена (имам резерви за правдоподобността) и разврат (доста самоцелен, но пък вероятно в духа на '60-те години на XX-ти век плюс нещо като Джей от филмите на Кевин Смит).
Историята е за трансплантацията на мозъка (и личността) на престарял финансов магнат (разбира се - най-богатия човек на Земята и пак разбира се, много широко скроен чешит) в донорско тяло (по стечение на ред обстоятелства - на неговата лична асистентка, изключително красива и е%#&ва млада дама). Само дето нейната личност си е останала вътре и започва да му дава наставления как да стане жена (основни теми - облекло и съблазняване). Подобно на "Странник в странна страна" пак се появява стария привлекателен умник ала "Джубал Харшо", който трябва да бъде успешно прелъстен след упорита съпротива (кхъ, кхъ, ако имаше виагра по онова време не ми се мисли на къде щеше да се отплесне творчеството на Хайнлайн), пак се отприщва разврат във всички посоки. Върха на всичко беше в края, когато и стария умник се намърда в донорското тяло и стана съвсем сложно да се проследяват "вътрешните" разговори. Все пак някои, ъъ, "забежки" от "Отвъд залеза" бяха спестени.
Единственото, което спасява отчасти книгата е хапливия и забавен език на Хайнлайн и обичайните му проповеди на тема "толерантност" (май все още не съм достатъчно узрял за тях), както и обичайните саркастични коментари за държавните администрации. Интересни ми бяха вметките тип кратка новинарска емисия, чрез която се обрисува света (подобен похват използва и Флип Дик в "Юбик") - днес, 40-годи по-късно има и някои близки попадения, но като цяло - нищо познато.
Обощено - доста съм разочарован.

Харесах:
Да изглеждаш добре най-често е наследствено, за останалото трябва да се погрижиш сам.
***
най-грозното нещо, появило се на тоя свят след кастрирания шопар
***
Сълзите са смазочното масло на душата.
***
лекарите рядко виждат пациентите си в най-добрата им светлина
***
не обичам да се наемат хора за опасна работа дори когато те са съгласни
***
Понякога ме изненадваш, понякога ме изумяваш, но най-често общуването с теб ми доставя удоволствие.
***
Това е като с данъците. Колкото и да ги плащаш, само стават повече.
***
нека първо да приключим с душевния стриптийз
***
не е никак лесно да управляваш феодално царство насред излязла от контрол демокрация
***
Програмата ми е като на проститутка в деня за получаване на заплата.
***
Всеки завършващ студент може да чертае красиви графики и да прави неграмотни заключения, основавайки се на недостатъчни факти.
***
Някой ден може би ще преборим смъртта, но се съмнявам когато и да било да премахнем данъците.
***
Никога не съм правила малки грешки - само големи.
***
с пари можеш да постигнеш всичко, което е физически възможно

събота, август 15, 2009

Ватерлиния

Автор: Александър Громов
Издател: Бард
Година: 2009

Силна книга. Принципно е военен екшън (не си падам по военно-морските истории, но тази беше добра), смесен с шпионска история. Имаше по нещичко от "Зов за завръщане" и "Звезден лабиринт", но основата си остават братя Стругатски - практически книгата е вариация на "Обитаемия остров" и "Бръмбар в мравуняка". Громов е отишъл малко по-далече с предположението, че сред потомците на метахомите ще има и атавистични индивиди, които е желателно да бъдат върнати обратно сред хората, за да изживеят там живота си (а и евентуално да помогнат на човечеството да не изпадне в ступор). За мое съжаление Ореола беше само загатнат (но и с людените на Стругатски е така - няма смисъл да се напъваш с описания на същества извън обхвата на възприятията ни).
Адски ме впечатли езика - кратък, стегнат и много въздействащ (а може би просто съм пристрастен къ старата руска школа с нейния суров, пестелив, цинично-сантиментален изказ).

Харесах:
Сходството не е равенство.
***
Не се съгласявай да умираш заради чужди игри.
***
Аз съм стар човек и мразя войните, които не могат да бъдат спечелени.
***
Да ги убеждаваш е безполезно, а ги унищожиш - безсмислено, ще дойдат други.
***
да си организираме някой тупаник, стига да сме сигурни, че няма да ядем бой
***
Не е удивително, че резултатите от правилни решения са са солидни и дълговечни. Отдавна никой не се удивлява и на обратното - много по-често, отколкото ни се иска, резултатите от погрешни решения са още по-солидни и дълговечни. Не ни учудва дори това, че понякога се оказват полезни.
***
това, което го няма тук и днес, може да се появи другаде и утре
***
Единственият начин да победиш в нашия подл свят е да станеш по-подъл от него.
***
Все пак сме хора. Където има подлост - там сме и ние.
***
Дори в очите на чироз може да има някакви чувства.
***
сърдечни разговори и гадня пиячка
***
Тишината, която заплашва да се взриви, се струва оглушителна и тревожна само постфактум и само на онези, които са оживели.
***
Да искаш и да решиш - това са различни неща.
***
историята не трябва да се чете, а да се прави
***
Не учи кокошката, яйце...
***
братска могила на хиляди несретници, непознали приживе вкуса на братството

събота, август 08, 2009

Пепел от светове

Автор: Кевин Дж. Андерсън
Издател: Бард
Година: 2009

Ура, другари! Дочетох най-сетне "Сага за седемте слънца"! Упорито стигнах до края на поредната отегчителна книга с предизвестен край, а сега отивам да пия бира с надеждата по-бързо да я забравя.

Харесах:
Все едно колко ще скимти, всяко старо куче може да научи нови номера
***
толова често се прибира с подвита опшка, че са му излезли мазоли на задника
***
-Има си име за хората, напускащи потъващия кораб, нали знаете? Наричат се плъхове.
-Или оцелели.
***
въпреки възпитанието, което беше получило, момчето имаше меко сърце и дебела глава
***
колебанията на дългосрочно планиране - криволичеща верига от параноя и нечовешко търпение
***
живей в небето и умри в небето
***
Все едно сме пуснали вълка да ни брани срещу бясно куче.
***
Лошото планиране е лоша тактика.
***
Прибързаното втурване в битка често е план за сигурно поражение.
***
Хората, които имаха прекалено много време и твърде малко ум, бяха готови да тръгнат след всеки харизматичен водач, обещал да промени живота им към по-добро.

неделя, август 02, 2009

Лицето над водата

Автор: Робърт Силвърбърг
Издател: Бард
Година: 2009

Силвърбърг винаги ми е бил труден за четене, с изключение на историите за Маджипур (може би защото ги четох доста отдавна). Най-много ме тормози основната му тема - търсенето на себе си и осмислянето на съществуването си през протяжни пътешествия и монотонни размисли. Тази книга не се различава от другите, само че вмест в планина или пустиня действието се развива на кораб, плаващ в окена на чужда планета. Останалото - общия разум на планетата, унищожената от Слънцето Земя, приключенията на героите са само за фон.
За пореден път усещам недобре обмислени елементи в историите на иначе уважавани автори. Примерно "полуживи микроорганизми" не мога да си го представя що за чудо на природата трябва е. Отделно не разбирам на планета, обхвната от общ разум, каква роля играят хищниците. Както и да е, явно прекалявам с взирането в маловажните детайли.

Харесах:
Безмълвни като нарисуван кораб върху нарисувано море.
***
Наоколо сновяха тъмни фигури - сомнамбули или мечтатели.
***
Докторът може да е абсолютен копелдак, когато не е на работа, стига да се грижи добре за пациентите си.
***
-...Превръщаш се в жив мъртвец.
-Пак по-добре, отколкото да си мъртъв мъртвец.