Кръвта на елфите

Автор: Анджей Сапковски
Издател: ИнфоДАР
Година: 2009

Първият "цялостен" роман за Гералт от Ривия. Както до сега - изключително ярък, макар и немногословен език, тъга и черен хумор с лек оттенък на цинизъм.
Действието изглежда и просто, и адски омотано - Сапковски се опитва да покаже взаимовръзките между всички раси, събития и процеси в неговия свят. До някъде ме изненада, че в съзвучие с "каноните" на жанра и тук се появява могъща империя, опитваща се да завладее света и отново има предсказания за края на света и негото възраждане. От друга страна - все още няма достатъчно информация, а при Сапковски рядко нещата са каквито изглеждат на пръв поглед.
Пешките бяха наместени на изходните позиции: Гералт и другарите му Лютиче и Йенефер (всеки играещ и собствена игра) се опитват да укрият, опазят и обучат Цири, Предопределението на вещера (принцеса Цирила от окупирана Цинтра, надарена с могъща дарба на Извор); кралете на Севера замислят комбинация от геноцид за нехората и война с Нилфгард; магьосниците се правят, че не знаят нищо и изчакват; нилфгардската империя под командването на своя император (Белия пламък, който ще изгори света) се реорганизира усилиено в подготовка за следващия сблъсък; лудите глави сред живеещите заедно с хората елфи, джуджета, гноми и полуръстове разгръщат мащабна партизанска война срещу човешките кралства.
Само се надявам следващия том да излезе по-бързо.

Харесах:
тази светиня на съмнителната наслада и сигурния трипер
***
Там, където днес се извисяват планинни, някога е имало морета, там където днес се вълнуват морета, някой ден ще има пустини. А глупостта ще си остае глупост.
***
Ако баба ми имаше мустаци, щеше да стане войвода.
***
по-добре да се числиш към малцината, отколкото към всички
***
стария войнишки принцип: "Спи когато можеш, ставай когато те будят."