неделя, ноември 30, 2008

Битката за Ориса

Автор: Алън Кол & Крис Бънч
Издател: Бард
Година: 2008

След 13 години чакане най-накрая дочаках втората книга за приключенията на семейство Антеро. Никак не е зле книгата, а през '95-та определено щеше да ме изкефи.
Този път приключението е на Рейли Антеро - командир на Маранонската гвардия (съставена изцяло от жени с изявен хомосексуален уклон). След войната с Ликантия (беше неизбежна, както се разбра в "Далечно царство") нейната част е изпратена да преследва последния оцелял властелин, с тайната надежда да не се завърнат. От там насетне стилът на Кол&Бънч е познат: лошите стават все по-силни, тъпите все по малоумни, а добрите все по-малко. Краят е предвидим - Антеро печели в последния момент по неведом начин.
Израдвах се на книгата отчаси заради детските спомени, отчасти от облекчение, че за разлика от западащото качество на книгите за Стен тук все още има добро ниво. Малко в повече ми идваше феминизма на двамата автори - аз също вярвам, че човек трябва да се оценява според способностите му, а не според даденостите (включително половата принадлеждност и сексуалните предпочитания), но пък афиширането на този възглед през 5 страници ми доскучава.

Харесах:
не съм виждала, нито чувала красиво лице да е спряло върха на насочено копие
***
не ставаш за командир, ако не си готов да отидеш там, където пращаш подчинените си
***
На героите мястото им е в гроба. Само там са в безопасност от себе си и своите почитатели.
***
да проследиш мечката до бърлогата й не е същото като да проснеш кожата й пред камината
***
Мен ме интересува само едно - да стана богат и да умра стар.
***
понякога се налага да излъжеш, за да постъпиш почтено
***
Войната е работа като всяка друга и трябва да се върши възможно най-бързо и ефикасно.
***
ако всичко върви според според първоначалния ти план, значи те чака засада
***
Никой никога не подлага на съмнение думите на войник, който обяснява глупостите си с алкохол.

Няма коментари:

Публикуване на коментар