събота, август 30, 2008

Багдатският крадец

Автор: Андрей Белянин
Издател: ИнфоДАР
Година: 2005

Доста отдавна не съм се хилил с глас на книга. Е, на тази определено се забавлявах. Белянин си е направил страхотна шега, вкарвайки един съвременен руснак в ролята на Багдадския крадец в света на Приказките от 1001 нощ. То е ясно, че никой не е такъв, какъвто се очаква и нищо не се случва по стария начин. Книгата "страда" от изобилие на готини лафове и страхотни каламбури.
Превода на Елена Павлова е великолепен, почти не се усещат руските каламбури, всичко е интерпретирано блестящо, запазвай смесицата натруфената реч на Изтока и съвременния градски жаргон. Особено много се смях на епизода с участието на арменския принц Мумарбек от рода Петросян - Елена е успяла да докара "преводния" му арабски с невероятно смешен ацент.
Искрено съжалявам, че пропуснах срещата с Белянин в клуб "Иван Ефремов", а още повече съжалявам, че това е единствената му книга, преведена на български.

Хресах:
Всеки аксакал на Изтока непременно е мъдрец, а всеки източен мъдрец ругае много поетично...
***
Не за красота става дума, козлоподобни сине на плешив чакал!
***
Камилата на мислите ми стигна ли до кладенеца на съзнанието ти, без без да разсипе по пътя ни зрънце смисъл от крината на красноречието ти?
***
Прати глупака за бутилка, той една и ще ти донесе!
***
Само по вестниците пишем, че сме най-миролюбивата нация, а я пробвайте да намерите поне един руснак, който не може да ви покаже хватка-две...
***
Анархията е майка на погрома!
***
Нецензурираната лъжа е сетра на редактираната истина.
***
Във всяка жена дремят и Пенелопа, и Юдит. Въпросът е коя ще събудите...
***
Ето защо в кипящия Багдад се чувстваше като риба във вода или слон в стъклария. На рибата всичко й е през оная работа, а на слона му е дебела кожата...
***
Богохулството е грях, развиващ въображението.
***
Срамежливата стриптизьорка се разсъблича по-скъпо.
***
Явно разговорът щеше да се проточи, плавно преминавайки в банален търговски пазарлък.
***
Да обичаш Бога е лесно, да обичаш религията - трудно.
***
Да, уж не е ядрена война, но все пак е гадно.
***
Не обичам насилието и безсилието.
***
Добрият писател не усложнява живота на героите си.
***
Героят създава трупове, а труповете правят от него герой...
***
...така леко забравяме християнските закони и с присъщо за руснака смирение, ако ни ударят по дясната буза, със замах забиваме юмрук в челюстта на подбудителя!

вторник, август 26, 2008

Призрачните бригади

Автор: Джон Скалзи
Издател: Бард
Година: 2008

Много харесах предната книга - Войната на старците, така че очаквах с голямао нетърпение и малко притеснение тази (нямаше да е първия автор, оплескал добра история с калпаво продължение). За моя радост - тази книга също е отлична. Слази си признава в Послеслова, че е използвал идеи от други произведения и според мен се е справил отлично, историята е логична, интересна и почти няма слаби места (е, освен поредното невъзможно бягство от плен на Добрите). Много ми допада умереността на Скалзи - двете книги до тук се разказват от различна ограничена гледна точка, неговата вселена е добре описана вив "видяната" до сега част, но има податки за още доста неразкрита информация. Балансът между екшън, техника и морал/етика/философия е добър, може би малко в повече е вярата в индивида и правата му. Подхвърлените мимоходом задявки с Дъглас Адамс, Звездни войни, Робърт Хайнлайн, Дейвид Брин и Орсън Скот Кард ми харесаха. Замислих се каква ли серия космическа опера ли би могъл да създаде тандем Скалзи-Лукяненко?

Харесах:
Нямаме нищо против, когато опонентът ни се явява с пушка на бой с ножове. Тъкмо ще ни е по-лесно да му изтръгнем сърцето. Или каквото е там, за да изпомпва кръвта.
***
по добре да молиш за прошка, отколкото да чакаш за разрешение
***
Това е проблемът с хуморът на живородените. Винаги се основава на предположението, че някой е идиот.

събота, август 23, 2008

Хоро от гарвани

Автор: Бранимир Събев
Издател: Фабер
Година: 2008

Сборник разкази на ужаса, писани от автор-ентусиаст. Сюжетите са добре познати от филмите на ужасите.
Разказите имат няколко минуса: опит действието да се позиционира в САЩ, а доста по-добре би било да са си у нас; еднотипната схема - някакъв елементарен диалог, последван от същинската история, без да се прави връзка между двете части; различни досадни дребни неточности. Положителните страни са стегнатия разказ, добрия диалог и липсата на автоцензура.
Допадна ми разказът "Старият антиквар", "Кървавият дървосекач" и "Вечният кандидат-студент" също не са лоши. До някъде съм склонен да адмирирам идеята на автора да създаде свой "мрачен район" (Клатърбък) на САЩ по подобие на Мейн на Стивън Кинг или Стики Шайн на Елена Павлова, но това има нужда от доработка.
Книгата е с много добро оформление и хубава хартия и отличен печат. Комбинацията е рядка, когато става дума за българска фантастика/фентъзи/хорър.

Харесах:
...медиите не информират обществото, напротив - държат го неинформирано.

петък, август 22, 2008

Реваншът на Тангра

Автор: Андрея Илиев
Издател: Аргус
Година: 2008

Четох този роман преди година и половена по-рано. Сега прочетох и "официалната" версия (признавам си, преди години при подобни обстоятелства прочетох "Царска заръка" и "Пълноземие" на Никоай Теллаов и до ден днешен не съм чел печатните издания). Романът успя да ми хареса страхотно и двата пъти. Историята, предадена от гледните точки на трима участници - Атила, потомъка му от нашето време и потомъка на прабългарските богове е великолепно приключение, което с по нещо успя да ми напомни за "Хрониките на Амбър" на Зелазни и "Донеси ми главата на принца" на Зелазни&Шекли, без при това да породи до болка познатотот ми усещане "това вече съм го чел". Като добавка - хапливия хумор на автора и добре описаните бойни сцени (абе хубаво е, че има поне един автор на фентъзи, който не просто е да е чувал къде се хваща оръжието, а знае, че думите стратегия и тактика не са синоними), така че четенето си е удоволствие. Единственото, което не разбрах със сигурност - "годните" души на верующите за храна на боговете ли служат?
Иска ми се да вярвам, че картите ще бъдат раздадени още веднъж и може би този път българите ще ги изиграем по-добре...

Харесах:
Акашовите записи са киното на боговете - тези воайори от уж по-добрия свят.
***
Макар че мога. Да кимам. Да лъжа. Да се съгласявам. Да я заблуждавам.
Мога. Но не искам.


П.П.
Държа да призная, че съм изключително поласкан от включването ми в списъка с хората, на които се изказва поименна благодарност в посвещението на книгата. Ще се рвеванширам
при първа възможност в посочено от автора питие.

неделя, август 17, 2008

Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Автор: Сузана Кларк
Издател: Прозорец
Година: 2006

Отдавна се заглеждах по тази книга, възторжения отзив на Алвин определено ме беше навил, но все ми изскачаше нещо друго за четене (примерно 6-те тома на "Малазанска книга на мътрвите"). Обаче една прищявка преди месец реши въпроса, а книгата веднага ме увлече (само заради втория том на Сапковски прекъснах четенето).
Книгата е, ъъ, - странна? В първите 2/3 не става кой знае какво, а описанията, атмосферата и част от действието непрекъснато ме навеждаха на мисли за филмите за Шарп и Хорнблоуър (даже когато четях за действията на Стрейндж като полеви магьосник на Уелингтън очаквах всеки момент да го прикрепят към полка Южен Есекс). Изненадващото е, че не успя да ме отегчи или разочарова, а аз трудно понасям разтегнати истории. За сметка това последната 1/3 е смахната, откачена, зловеща - поне колкото книгите на Майкъл Муркок и Нийл Геймън (има нещо изчанчено в англичаните, отдавна го подозирам). Краят ме подтикна да си засвирукам "Сбогом, дано си щастлива...", при това в оригиналния вариант.
Бележките под черта според мен изгражат убедителността на историята - всички исторически сведения (с подходяща доза съмнение в достоверността и неприкрити празноти) за Джон Ъскглас - Краля Гарван и за останалите английски магьосници, за книгите по магия, за феите и църквата.
За пореден път оставам с впечатлението, че съм изпуснал важното в книга, която ми е харесала.

Харесах:
Те бяха магьосници джентълмени, което означава, че не бяха навредили някому с магия, нито бяха сторили някому добро.
***
Красив цвят... И никак не е лесно да се постигне. Пигментът трябва да се смеси със сълзи на стари моми от добро потекло, живели дълго и в безупречна добродетел и умрели, без да са видели и миг истинско щастие!
***
Един човек може да прави каквото си иска. Шестима ще се погаждат. Но двама винаги ще се борят за надмощие.
***
Къщата беше старомодна - тя бе, както Стрейндж се изразяваше, точно онзи вид къща, в който дамите от романите обичат да се чувстват потиснати.
***
Всяко правителство - било то на виги, тори, императори или магьосници - реагира зле, когато хората не плащат данъците си.
***
...цялото му внимание беше погълнато от спор със съседа относно това дали английският магьосник е полудял, защото е магьосник, или защото е англичанин.
***
Аз съм Книгата. Задачата на Книгата е да съхранява думите. Това правя и аз. Задача на читателя е да знае какво означават те.

петък, август 08, 2008

Меч на съдбата

Автор: Анджей Сапковски
Издател: ИнфоДАР
Година: 2008

Много, много добър автор. И започвам да схващам защо пие толкова.
Историите за вещера Гералт от Ривия определено са далече от стандартното фентъзи с истории за Добри срещу Лоши. Все повече ми заприличват на смес от размишления и спомени на един умен, но самотен човек. А интерпретациите му на приказките (Красавицата и звяра, Снежанка и седемте дуджета, Малката русалка и т.н.) са повече от впечатляващи с черния хумор и неочакваната гледна точка.

Харесах:
Ще го бия жестоко, продължително и вдъхновено, а през това време той ще потроши всичко тук.
***
Никога не изпада втора възможност да направиш първо впечатление.