Автор: Гай Гавриел Кай
Издател: Бард
Година: 2007
Много ми е странно отношението към този автор. Обикновенно не харесвам бавни истории с малко и мудно действие, обаче нещо в стила на Кай ме грабва - и "Лъвовете на Ал-Расан", и "Гоблена на Фионавар", и "Сарантийска мозайка" са ми доволно познати като сюжет, а въпреки това ме увличат.
В тази история Кай е взел за основа Византия (само че от света на "Лъвовете на Ал-Расан") в периода между падането на Западната римска империя и нашествието на исляма.
Описанието на епохата е добро, използват се гледни точки от различни места и прослойки, проблема е мудното развитие на историята.
Харесах:
И също така умееше да ругае с изобретателност на фразата, достойна да си я записва човек.
***
Всъщност никой мъж не притежава една жена... Има тялото й за малко, ако извади късмет, но само бегло надзъртане в душата й.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Четох до три през нощта, какво друго да кажа:)
ОтговорИзтриванеМного е атмосферична, стилът не ме впечатли особено, но определено ще чета и други неща от този автор - например продължението.
И... веднага препрочетох Фани Попова-Мутафова, за да постоя още във Византия.
"Лъвовете на Ал-Расан" е в същия свят, само че в Испания в епохата на Ел Сид и Реконкистата. Страшно я харесах.
ОтговорИзтриване"Гобленът на Фионавар" - абе май е друг прочит на "извориъе", от които е произлязъл "Властелина на пръстените".
Най-новата все още не съм си я взел.