Обречен на битки

Автор: Роман Злотников
Издател: Летера прима
Година: 2008

Един стар човек умира в нашия свят и по все още неясни причини се прeражда в съседен свят. За негов лош късмет този свят е под контрола на все още неясна организация, която знае за прехвърлящите се и ги изтребва със страхотен ентусиазъм. До тук - добре, само че за лош късмет на Посветените стария човек има зад гърба над 50 години в спецназ, минал е през Втората световна война, Корея, ГУЛАГ и какви ли още не касапници, а отделно е ерудит в различни научни области. С две думи - свръхчовек от съветски тип. Оттук насетне пътя е ясен - нашия Променен се измъква от капаните и пътьом започва да създава собствена военно-стопанска структура (естесвено - всеки случайно срещнат не само бива вербуван и освен това дори много го бива в новото си амплоа, без значение дали ще е коневъдство, картография или полево разузнаване). Конфликтът ескалира драстично, по картата в традициите на епичното фентъзи се размотават пет-шестцифрени армии, накрая нашия печели първия рунд, жени се за любовта на живота си и получава цяло кралство в зестра. Очакват се следващите 2 тома.
Злотников е добър разказвач, макар че превода май не е от най-добрите (а за липсата на коректор дори не говоря). Сбитото представяне на живота на Казимир Пушкевич в началото си беше издържано в стила "суров, но правдив", който ми е любим още от чекистките романи в поредицата "Архивите са живи". За част от приключенията на Грон имам съмнения за достоверността детайлите (особено за морските битки), но книгата е издържана в духа на старата приключенска традиция, в която на добрите герои и Господ им помага.
Като цяло очаквах нещо подобно на "Един янки в двора на крал Артур" или "Космически рицар", обаче усещането беше по-скоро за някаква кръстоска между Конан и Гуапо. И отзад прозира старинната руска мечта - да се спре Ордата и да се сложи ръка на престола на василевса...

Харесах:
Полковникът от запаса Казимир Янович Пушкевич мoжеше да отговори на риторичния въпрос: "По какво войникът се различава от убиеца?" така: "Войникът убива много повече."
***
Щом си воин, оставаш завинаги воин, щом си базилиус, си за последен път.