Прераждането на Питър Прауд

Автор: Макс Ерлих
Издател: Атика
Година: 2002

След "Игра на живот" на Кен Гримуд и "Прах" на Чарлз Пелегрино започнах да тача малкото фантастични книги, изадени от Атика. След продължително безуспешно търсене получих книгата на Макс Ерлих като подарък за Коледа (благодаря, слънце!). За мое съжаление авторът е пропуснал да направи нещо интересно от нелошата си идея.
Фабула: млад мъж в Калифорния сънува непрекъснато повтарящи се сънища за места и събития отпреди раждането му. Изследовател на съня успява да установи, че това всъщност не са сънища, а някакви особени халюцинации. Парапсихолог чрез дълбока хипноза успява да потвърди работната версия - вероятно става дума за спомени на друг човек или за предишно прераждане. Малко случайно се стига до идентифициране на града от виденията в Нова Англия. Там пък героя успява да установи предишната си самоличност, да се срещне с някогашната съпруга на предходното си аз (която го е убила) и да завърже любов с дъщеря й (която е и нещо като негова дъщеря в известен смисъл). Краят е относително неизненадващ, но все пак логичен, лошото е, че Макс Ерлих просто не успява да използва потенциала на историята си.
Неразбираемо защо 1/4 от книгата е заета с бъбрене за кармата и създаването на нова религия въз основа на първото документално доказано прераждане на човек. Ъъ, аз пък си мисля, че Буда доста отдавна е създал религиозна система (или по-скоро е вкарал ред в съществуващата такава), основаваща се на идеята за прераждането и кармата. Дори и за Запада тези идеи през 1974 (когато е писан романа) вече никак не са нови. Откъде -накъде документалното потвърждение на религиозната догма ще доведе до масово религиозно преориентиране, започване на нов и по-добър начин на живот и още куп ню-ейдж видения? Какъв пророк, каква религия, какъв морален катарзис за човечеството е видял Ерлих - не разбрах. За сметка на това е пропуснал да напише свестен психо-трилър или да задълбае в морално-етично-културните проблеми, породени от любовната история между дъщерята и преродения й баща (или пък от тяхната липса). Определено Хайнлайн го бива повече в умуването на тема морал на бъдещето (който иска - да прочете "Да отплаваш отвъд залеза" и "Достатъчно време за любов").

Харесах:
Никак не ми се ще да се появявам с вид на доволна котка, прекарала нощта с някой палав мартенски котарак и излапала купичка сметана отгоре.
***
Искаше единствено да се отърве по някакъв начин от халюцинациите. Искаше да си сънува обикновени фройдистки сънища - например как убива баща си или изнасилва майка си.
***
В историята на света няма случай, когато някое великко човеколюбиво движение да не е завършило с избиване на безброй хора само за да им покажат колко много ги обичат. Всички лицемери на тази земя са били с джобове, пълни с любов.
***
Само като си помисли човек колко страдания го чакат в този живот, кому е нужно да знае и мъките и страданията от миналия?