петък, януари 25, 2008

Загадката на Марголия

Автор: Джак Макдевит
Издател: Бард
Година: 2007

Приятна книга - научна фантастика по стар тертип: астрономия, математика, криминална загадка. Напомня ми за Артър Кларк. Според мен автора прекалява със срока от 9000 годинимежду изчезването на човешката колония Марголия (основана през ХXVII век) и повторното й откриване. В описаната обстановка не виждам шанс да се оцелее толкова време, камо ли да просперира.
Историята е добре разказана, макар че образа на ерудирания и леко ексцентричен кабинетен нещотърсач е доста поизтъркан.
Малко ме притеснява, че още един съвременен автор вижда бъдещето на САЩ като теократична диктатура, а света в недалечното бъдеще - беден и затънал в безброй конфликти. Самата идея за Китай като един от последните бастиони на демокрация през XXVII век си е плашеща.

Харесах:
Изтънчен като лавина.
***
...поставете религиозните групи под контрол; управлявайте корпоративнните организации; признайте, че несъгласието е здравословно; осигурете равни условия за всички
***
Но ние сме научени да вярваме, че утопичните идеи са си утопични. Непрактични. Утопиите винаги се сриват.
***
Има хора, които минават за кратко през живота ни. Но след тях вече не сме същите.
***
Тигърът например разбира, че е опасно да напада друг тигър. Изобщо не е сигурно кой ще загине.
...хората никога не са били истински хищници. Напротив, те били безвредни същества, ядяли, каквото им попадне, и така и не развили инстинкт да избягват раздорите.
...когато две маймуни се сбият, най-много някоя да получи цицина. Всъщност дори им харесва. Мозъчните сканирания са го потвърдили. Но когато маймуните изобретили мощните оръжия, вече било твърде късно.

четвъртък, януари 24, 2008

Пияният локомотив

Автор: Михаил Булгаков
Издател: Фама
Година: 2003

Сборник с фейлетони от времето на съветската власт преди Сталин. Весели, забавни, смееш се и по едно време се озъбваш.

вторник, януари 15, 2008

Омагьосано време

Антология
Издател: ИнфоДАР
Година: 2007

Заглавието на сборника би трябвало да се преведе като "Фантастична Коледа" - определено си пасва на съдържанието. Подборката (или пък специално написаните разкази) са с 2 обединяващи критерия: действието се развива по Коледа, а героите са юноши (хм, като се сетя, че на времето имаше мрънкане относно родния проект "Точка на пристигане" - всъщност и така можело да се работи, ама трябва по-стого отношение от съставителите). Единственото изключение е разказа на Волганг Холбайн (там децата са само епизодични герои, но пък съставителите можеползват с по-широко тълкувание на условията). A пък книгата е най-добре изработената, която ми е попапдала последните 5-6 години. Значи срещу 2-3 лева в повече гнигата може да се отпечата на хубава хартия, да се добавя малко елементарни украси и да се вкара в хубава обложка. Моите почитания към ИнфоДАР за направеното, приятно разнообразие е сред книги, на които кориците се изтриват, лакът се цепи и лепилото се къса още на първо четене.

  • Кристоф Марци, "Враната ангел" - коледна приказка за бедност, честност и всемирно зло, издържана в стила на "Малката кибритопродавачка" на Андерсен в кръстоска с филмите "Пророчеството"
  • Бригите Мелцер, "Кулата на магьосниците" - непретенциозна историйка в стил прачетовия Невидим университет, с елементарен хумор и сюжет от разказ на Шекли; хареса ми учебния предмет социално поносима пънк-музика
  • Сабине Щройферт, "Зима в мочурището" - класическа история за злонамерени блатни духове, отклоняващи невнимателни пътници в мочурището, би могла да е от XIX или XX-ти век, ако не беше споменаването на термоса и мобилния телефон
  • Катя Брандис, "Бетаньор" - забавна историйка за "доставка" на резервни ангели-пазители чрез масови "носители" (коледни топки или великденски яйца)
  • Зоран Дрвенкар, "Ножът" - страхотен разказ за зло и магия
  • Моника Фелтен, "Нощите на троловете" - след куп холивудски филнми за дядо Коледа под прикритие, на някой му е хрумнала история, в която образа на дядо Коледа е прикритие
  • Нина Блазон, "Празникът" - приятна приказка, но историята звучи като начало на роман, а не самостоятелен разказ.
  • Сузане Рауххаус, "Снежно проклятие" - още един много добър разказ, историята ми напомня за "Проклятието" на Стивън Кинг, а младите вещиците в съременния свят - за "Вещи в занаята"
  • Райнхолд Циглер, "Омагьосано време" - малко ми напомни за "Джони и бомбата" на Тери Пратчет, въпреки това е леко написан, само стандартната развръзка беше прекалено захаросана
  • Флориан Вендланд, "Криса" - съвременен Пигмалион създал по грешка статуя ала "Кристин" на Стивън Кинг
  • Сузане Гердом, "Елфическо око" - въпреки задявката с "Хрониките на Амбър", не ми допадна- може да става за пролог на детски роман, но не и за самостоятелен разказ
  • Волфганг Холбайн, "Коледна история" - честно казано, разочаровах се. Историята с Йосиф - банкрутирал дизайнер на мебели, и Мария - клошарка-алкохоличка, има своето достойнство (размислите за безкрайното усложняване на западната държавна система до степен трудно функциониране на основната й цел - опазване на и благосъстояние на индивидите бяха кратки, но горчиви и за мое съжаление - правдиви), обаче в историята липсва живец, някаква оригинална идея или поне нещо, което да я отличи от изтъркания тип "ракази с (не)очакван край".

четвъртък, януари 10, 2008

Прераждането на Питър Прауд

Автор: Макс Ерлих
Издател: Атика
Година: 2002

След "Игра на живот" на Кен Гримуд и "Прах" на Чарлз Пелегрино започнах да тача малкото фантастични книги, изадени от Атика. След продължително безуспешно търсене получих книгата на Макс Ерлих като подарък за Коледа (благодаря, слънце!). За мое съжаление авторът е пропуснал да направи нещо интересно от нелошата си идея.
Фабула: млад мъж в Калифорния сънува непрекъснато повтарящи се сънища за места и събития отпреди раждането му. Изследовател на съня успява да установи, че това всъщност не са сънища, а някакви особени халюцинации. Парапсихолог чрез дълбока хипноза успява да потвърди работната версия - вероятно става дума за спомени на друг човек или за предишно прераждане. Малко случайно се стига до идентифициране на града от виденията в Нова Англия. Там пък героя успява да установи предишната си самоличност, да се срещне с някогашната съпруга на предходното си аз (която го е убила) и да завърже любов с дъщеря й (която е и нещо като негова дъщеря в известен смисъл). Краят е относително неизненадващ, но все пак логичен, лошото е, че Макс Ерлих просто не успява да използва потенциала на историята си.
Неразбираемо защо 1/4 от книгата е заета с бъбрене за кармата и създаването на нова религия въз основа на първото документално доказано прераждане на човек. Ъъ, аз пък си мисля, че Буда доста отдавна е създал религиозна система (или по-скоро е вкарал ред в съществуващата такава), основаваща се на идеята за прераждането и кармата. Дори и за Запада тези идеи през 1974 (когато е писан романа) вече никак не са нови. Откъде -накъде документалното потвърждение на религиозната догма ще доведе до масово религиозно преориентиране, започване на нов и по-добър начин на живот и още куп ню-ейдж видения? Какъв пророк, каква религия, какъв морален катарзис за човечеството е видял Ерлих - не разбрах. За сметка на това е пропуснал да напише свестен психо-трилър или да задълбае в морално-етично-културните проблеми, породени от любовната история между дъщерята и преродения й баща (или пък от тяхната липса). Определено Хайнлайн го бива повече в умуването на тема морал на бъдещето (който иска - да прочете "Да отплаваш отвъд залеза" и "Достатъчно време за любов").

Харесах:
Никак не ми се ще да се появявам с вид на доволна котка, прекарала нощта с някой палав мартенски котарак и излапала купичка сметана отгоре.
***
Искаше единствено да се отърве по някакъв начин от халюцинациите. Искаше да си сънува обикновени фройдистки сънища - например как убива баща си или изнасилва майка си.
***
В историята на света няма случай, когато някое великко човеколюбиво движение да не е завършило с избиване на безброй хора само за да им покажат колко много ги обичат. Всички лицемери на тази земя са били с джобове, пълни с любов.
***
Само като си помисли човек колко страдания го чакат в този живот, кому е нужно да знае и мъките и страданията от миналия?