Честта на вещицата

Автор: Аманда Хемингуей (под псевдонима Джан Сийгъл)
Издател: Прозорец
Година: 2006

Последна книга, в която автора не се старае да приключи всичко с фойерверки и вселенско спасение - приятно разнообразие от "традициите" в жанра. Опасявам се, че хамериканизираните няма да я разберат. Да не говорим за богатия език на авторката, великолепно пресъздаден от Невена Кръстева (силно подозирам, че такъв стил не подлежи на превод).
И така, вещицата Фернанда/Моркадис има да изиграе мач-реванш с Моргус, а Древния дух чака своя момент на разплата. Всичко е издържано по правилата на жанра - Моргус е неуязвима за магия, оръжи и отрова, а новопоявилият се Лукас (Люк) е вероятно преродената душа на Рафарл (голямата любов на 16-годишната Фернанда, загинала с Атлантида), така че ситуацията е омотана бенадеждно. Моите почитания към авторката, успя да разреши цялата плетеница елегантно просто, без да прибягва към любимите трикове на слабите писатели (deus ex maсhina, "чеховска" пушка или най-обикновен късмет тип "едно на милион"). Хареса ми липсата на щастлив край - просто не би подхождал на стила на историята. Макар че края е отворен, подозирам че Фернанда няма да намери много щастие до края на вече обикновения си живот.
Аманда Хемингуей определено се е забавлявала, вкарвайки паралелно препратки към Шекспир, артурианските истории и същевременно подхърля някой и друг паралел към съвремието, всичко това - без обяснения (любопитно - преводачката и редакторката също не са давали обяснения под линия, надали не са се сетили, май по-скоро са "подкрепили" авторката). Какво пък - sapienti sat. Отдаванeто на чест на Толкин ме развълнува - вмъкнатата мимоходом история за старо познанстов на Рагинбоун с учен от Оксфорд, занимаващ се с езици и мечтаещ да създаде митология, на когото се представил с едно от италианските си имена - Габандолфо. Другото, което ми хараеса, беше паралела между омъжената за крал, но обичаща друг мъж Гуиневиър, с една съвременна история за принцеса като "свещ на вятъра". (Признавам си, не ги разбирам тия романтични душици, кото изкараха принцеса Даяна някакъв трагичен образ. Мдамата става известно само и единствено заради брака си с грозноватия по-възрастен престолонаследник, а после почва да кръшка наляво и надясно, демонстрирайки на света колко е нещастна, но възпозвайки се с пълна сила от лукса, осигурен от мъжа й. Всички й съчувстваха, а когато пияния шофьор на поредното й гадже я размаза, обвиняваха принца в заговор. Оказа се, че принц Чарлз цял живот е обичал една единствена, по-възрастна и доста грозна жена (абе любовта вярно е сляпа), само че си е траел и е понасял всички изцепки на съпругата си - може би защото е знаел смисъла на думата достойнство.)
Не знам какво точно не ми достигна в книгите на Аманда Хемингуей, за да я вкарам в личния ми списък "да се прочете веднага", но е много близо до тази "категория" автори.

Харесах:
Пред него стоеше типична лондончанка, повече жена, отколкото момиче, с дискретно излъчване за положение, елегантно симпатична, хладна, дотолкова загадъчна и непроницаема, че изглеждаше едва ли не мила.
***
...съвпадения не съществуват, има модели.
***
Нека обобщим: мъжете са безрасъдни и малодушни, жените са разсъдливи и храбри, мъжете са силни в ръцете, жените са силни в сърцето, мъжете са глупави и лукави, жените са проницателни и неискрени. Мъжете са себелюбиви и мекушави създания, които се крият зад гръмки слова и прибързани дела. Жените са самоотвержено до безразсъдство и твърди до край.
***
Преди няколко поколения хората са познавали свещеника. Днес познаваме банкера си.
***
Сред най-ужасните й кошмари бе как влиза в огромна зала, пълна с дискретно разговарящи хора, и осъзнава, че е облечена в ярко червено.
***
Сила плюс уединение е равно на откъсване от реалността.
***
-Вещиица съм.
-В рекламния бизнес?
-Точно така. Продавам напълно безполезни стоки на хора, които нямат нужда от тях. За това са нужни магьоснически умения.
***
Днес Парите са веруюто на човека и неговия Граал. Боговете ги няма. Мястото им е заето от дребнни хорица с едри банкови сметки.