понеделник, ноември 19, 2007

Ключът към Дверите

Автор: Аманда Хемингуей (под псевдонима Джан Сийгъл)
Издател: Прозорец
Година: 2006

Авторката има собствен стил на писане и създава особена атмосфера в романа си (може би най-близо като усещане ми е "Тамзин" на Питър Бийгъл). Едновременно нещата са обикновенни и свръхестествени, злокобни и ежедневни. Преводът и подвързването на книгата също са много над обичайните, за което "Прозорец" заслужават адмирации.
Фабулата не блести с особена оригиналност - в древността Атлантида наистина е съществувала, била е могъща империя, доминираща над целия познат й свят, а в нея са властвали Даровитите - мутирали хора, които са придобили паранормални способности (абе направо магия) вследствие на контакта си с Магнита (артефакт от друго измерение - има форма и размери на яйце, и предполагаемо съдържа цяля чужда вселена), а също така са предали уменията си на следващите поколения (останах с впечатление, че не всички деца на Даровитите притежават лично Дарбата, но могат да я предадт нататък в поколенията). С течение на времето Даровитите са престанали да се смесват с чужденци, за да не премине Дарбата в други народи и да застраши хегемонията на Атлантида, а с поколенията браковете сред близки роднини са довели до израждане. Последната кралица е могъща магьосница, но е напълно луда - решава да премине жива през Дверите на смъртта, за да се върне обратно и да придобие безсмъртие и власт над всички възможни светове и измерения. Концепцията беше интересна - разрушаване на Магнита, за да се използва парче от него за ключ към Дверите, а след като се придобие ключ се изработва ключалка към него и физически аналог на Дверите към ключалката. Подхода е нов за мен - по принцип всички се мъчат по обратния ред: определяне същността на даден обект, откриване на уязвимото му място и изработване на инструмент за въздействие върху него. Естествено, всичко се оплесква напълно и Атлантида е унищожена от предизвикания катаклизъм.
Втората времева и сюжетна линия е в нашето време - потомка на Атлантида получава покрай баща си в наследство от далечен и непознат роднина къща в английската провинция. В къщата се намира наново открития ключ, тя е под наблюдение на друг потомък на Даровитите (загубил силите си, но не и безсмъртието си), става обект на интервенция на изключително могъща и също толкова откачена Даровита и един могъщ и враждебен Древен дух. Накрая момичето се връща в последните дни на Атлантида, за да затвори Дверите преди целия свят да бъде унищожен и успява да се завърне, прецаквайки манипулиращия я Древен дух, но и губейки току-що откритата си любов (че как иначе, причинно-следствените връзки трябва да се запазят).

Започвам втората книга и се надявам освен отговори на някои отоворени въпроси, да получа усещането за пълнокръвен свят - в тази книга някак солипсистки всичко е оформено единствено около главната героиня, останалите герои и събития съществуват само когато са ситуирани около нея.

Харесах:
...безотговорно арогантна, което беше най-характерната й човешка черта.
***
Ала съзнанието на вещицата беше празно - дупка, от която бе избягала дори пустошта.
***
Съвременната църква е скептично настроена към Неговите възможности, но някога вярвахме, че Бог е всемогъщ.
***
-След като светът и бездруго ще свършва, какво значение има? - намеси се Рафарл.
-Човек не бива да напуска тази земя с неплатени дългове - отвърна Ферн.
***
Еднорозите обичат ревниво, не са готови да делят с друг.

Няма коментари:

Публикуване на коментар