четвъртък, октомври 25, 2007

Звезден прах

Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2007

Имах големи очаквания към книгата: първо, автора ми е от любимите; второ - филма с Пишел Пфайфър и Родбърт де Ниро ми хареса много (наруших едно от правилата си - да гледам филм след прочитането на книгата). За моя радост - не останах разочарован (макар че книгата е далеч от Neverwhere), а сценария на филма е много добра преработка на иначе семплото действие в книгата (ролята на де Ниро - ихаааа!; играта на Мишел Пфайфър - ухаа!). Хм, видях Геймън сред сценаристите на новия "Беоулф", като се добави и трейлъра с Анджелина Джоли по оскъдно облекло - да го пускат, там съм!
Историята вероятно е замисляна като приказка за тинейджъри - между нашия свят и съседен свят на магията съществува проход, който се намира в едно английско затънтено селце. На определен период от време от едната и или другата страна на прохода се организира панаир, на който се стичат всевъзможни странни субекти и от двата свята за търговия. По време на един панаир английски момък врътва бърза свалка с хубавица от другия свят, резултата го получава за отглеждане след година. Момчето си е нормално хлапе и когато стига до тинейджърска възраст както си е редно дава невъзможно обещание на местната красавица. В резултат на проявената глупост минава в другия свят, за да търси паднала звезда (тя пък е живо същество в света на магията и парче камък в нашия). Забавното беше, че звездата е свалена от камък, символизиращ властта над могъщо владение с център замък на висок връх, в който властва дълголетен род с малко особена традиция на наследяване - властта се поема от последния оцелял син. Камъка го метна чрез магия 81-вия владетел на Бурелом в пристъп на разочарование от изроденото му поколение - от 7-те му сина все още 3-ма бяха живи, така че който иска властат - да си намери камъка. Родовата традиция също беше интересна - братята се избиват един друг както могат, но ако някой бъде убит от външен противник, отпочват вендета. (Геймън май съвесем съзнателно си е направил шегичка с "Хрониките на Амбър".) Както във всички добри истории, има и още един играч - древна вещица, търсеща падналата звезда, за да изтръгне сърцето й - източник на младост. Оттук нататък историята си е стандартна, младия Тристан първи стига до звездата (младо русо момиче) и почва да я влачи през огромно разстояние към прохода за нашия свят, братята се гонят и трепят докато приближават търсения камък, вещицата устройва колкото може капани с цената на оставащите си сили, случайни личности дообъркват преследването. Накрая всичко е ОК - младежа осъзнава, че не обича истински селската хубавица; звездата се очовечава достатъчно, за да омае похитителя си; вещицата се проваля; братята загиват и не спечелват трона. В хепиенда Тристан намира майка си и се оказва последния наледник на Бурелом, жени се за звездата и всички заживяват щастливи, доколкото могат. Обаче Геймън в негов си стил остави в мен впечатлението, че ставаше дума повече за прогресирал стокхолмски синдром, а не за изпепеляваща любов.
Книгата е приятно написана, подава достатъчно нишки за още истории (примерно тайното братство на Крепостта), същевременно действието завършва и всички сюжетни линии са удовлетворително приключени.

Харесах:
И понежа беше твърде невеж, за да го е страх и твърде млад, за да се впечатлява, Тристан Торн пое отвъд познатите ни земи...
***
Не е трудно да си собственик на нещо. Или на всичко. Трябва само да знаеш, че е твое, след като го пуснеш да си отиде.
***
Много години изминаха, откакто бях достатъчно девствена, че да докосна еднорог и много години изминаха, откакто не съм виждала еднорог по тези места...
***
Зачуди се защо му беше отнело толкова време да разбере колко много я обича и й го каза, а тя го нарече идиот, а той заяви, че това е най-хубавото, което един мъж може да чуе за себе си.
***
Сестрите ми ще бъдат справедливи, но жестоки.

Няма коментари:

Публикуване на коментар