Среднощни приливи

Автор: Стивън Ериксън
Издател: Бард
Година: 2006

Този път цялата история се пренесе малко назад във времето спрямо предната книга и на нов, съвсем непознат континент. Все пак не се започва съвсем ново разклонение на действието - Тайст Едур вече се включиха тук-там в действието, сега се обяснява от къде са се взели, какви са и за какво се борят. Хвърли се почвечко яснота къде са изчезнали К'Чаин Че'Малле (избити от обединените Тайст Андий и Тайст Едур), появиха се някакви сведения двата Тайст-народа как са попаднали в този свят (само не се разбира все още защо са се домъкнали), поизясни се Първата империя на хората каква е била и защо Т'лан Имасс са я унищожили.
Като цяло това е няй-стегнато и най-бързо развилата се история в поредицата, макар че за сега тя е неприключила. От новопоявилите се герои много харесах тандема Техол Бедикт и Бъг/Маел, станаха ми любими колкото и Калам Мекхар. Интересно беше включването на група бойци от Пурпурната гвардия - до сега тази частсе спомена само в първата книга, при това намека беше, че са местни, от континента Дженобакъз, някъде другаде се подмяташе, че командира й, принц К'азз Аводски е асцендент, действията тип "командос" на изпратената група в Даруджистан будеха уважение и толкова. Сега изведнъж се появиха повечко щрихи - Вречените от Пурпурната гвардия са някакъв тип неумиращи войни, подобни на най-първата група бойци на Келанвед на остров Малаз, при това за бойците от гвардията не е нещо необичайно да се справят с д'айвърс и соултейкън, а Вреченият Лоста се изправи срещи петима богове Тоблакай и се представи повече от впечатляващо, а той дори не е е най-добрия от Вречените (в шестата книга най-добрия Вречен, Скинър, го търси лично Войника от Дом Смърт, който приживе е бил Първи Сегюле - когато се срещнат ще е сблъсък за чудо и приказ). Надявам се, когато действието отново се въне на Дженобакъз да се разкаже повече за историята на Пурпурната гвардия.
Описанието на кралство Ледер и меркантилното му общество първоначално ме наведе на спомени за "Възхода на търговеца-принц" от "Войната на студенокръвните" на Реймънд Фийст - самодоволно и безскрупулно общество, в което парите са се превърнали в самоцел и смисъл на живота, човешкя живот е евтина стока, като всичко това е украсено във фентъзи стил и автора отчита задължителното за западен интелектуалец смътно негодуване от това неправилно обществено устройство. Обаче не познах - Стивън Ериксън действително е използвал Ледер за изказване на позиция спрямо очертаващото се обществено устройство в един свят, управляван само от парите. Нещо в общия дух ме навежда на мисълта, че той съвсем не е щастлив от съвременното американско общество, което се опитва да се самооткопира в глобален мащаб, поглъщайки и смилайки всички други култури и социални модели.
Като цяло - собра книга от добра поредица, но и в нея предимно се наслагват нови въпроси, вместо да се дават отговори на старите.

Харесах:
Точно в това е приклятието: че сме склонни да гледаме все напред и напред. Сякаш пътят пред нас трябва да е с нещо по-различен от този зад нас.
***
Жабата върху купчина монети не смее да скача.
***
Колкото и дълго и съвършено ясно да е изписано от миналото падането на империи и цивилизации, остава си вярата, че точно тази ще живее вечно и че не е повластна на несломимите закони на разпадането, обвързващи всичко в естеството.