понеделник, април 23, 2018

Есенната република

Автор: Браян Маклелан
Издател: MGB
Година: 2017

Последната книга в трилогията.
Армиите на фелдмаршал Тамас и съюзникът от Дел
ив довършиха разгрома на Великата армия на Кез, подтикнати от диверсия извършена по време на примирието за преговори.Разгромът дава повод на престолонаследника на Кез да убие баща си и да заеме престола в полеви условия. Практически пълната му капитулация слага край на войната с Адро и Делив. Така че Тамас може да обърне изтощените си войски към столицата Адопещ и поредния кървав конфликт.
Инспектор Адамат успява да разбере с подсказка от завърналия се Адом кой е появилият се от никъде лорд-бизнесмен - самият двулик бог/светец Бруд, най-младият от групата на Крезимир. Привидно той участва честно и почтено в изборите за министър-председател на Адро, но втората му самоличност има резервен план.
Таниел Двустрелни преследва група Привилегировани и войници от Кез, нападнали армейския лагер и отвлекли костнооката магьосница Ка-поел и нейният магически конструкт, държащ Крезимир в кома. Странното поведение на диверсионната група по време на бягството им получава своето обяснение - това са брудански войници в униформи на Кез.
Финалният сблъсък реши всички проблеми: Бруд уби Крезимир, както е постъпил и с другите си братя и сестри без Адом; фелдмаршал Тамас постигна последната си победа и загина, спасявайки младата република от собствената си сянка на диктатор и давайки ѝ велик символ; Таниел Двустрелни официално също загина, и после замина извън Адро, спасявайки се от цял живот в ролята на сина на Тамас; република Адро се сдоби с демократична власт, в която местното самоуправление, централното правителство, правосъдието, армията и магьосниците са автономни и взаимноконтролиращи се институции, всичко това под благосклонния поглед на Адом.
Общото ми впечатление е, че първата книга беше и най-добрата, после темпото поспадна и събитията започваха да се повтарят. Въпреки това поредицата е много приятан за четене. Надявам се MGB да издадт разказите, предхождащи хронологично трилогията.

Харесах:
смъртта е кръвожаден художник, а това е нейното платно
***
-Някога ще ми ракажете ли тази история?
-Може би някой ден, когато съм пиян.
-Вие не пиете, сър.
-Именно.

петък, април 20, 2018

Алената кампания

Автор: Браян Маклелан
Издател: MGB
Година: 2017

Успях да се сетя на какво ми припомня тази поредица - на "Първия закон" на Абъркромби.
Книгата продължава с доброто темпо на предната.
Фелдмаршал Тамас се отправи лично на фронта, за да се справи с атакуващата армия на Кез. Подготвеният от него тактически капан с излаз от атакуван град с цел удар в тила на нападащите сили се проваля - Кез е създал нови Пазители от пленени барутни магове и градът пада от първия щурм. Двете пехотни бригади са откъснати от Адро и останалите войски. Започва форсиран марш под преследването на два пъти повече конници и следващите ги три пъти повече пехотинци. Тамас, барутната кабала и по-доброто въоръжение и подготовка дават шанс за разгром на кавалерията чрез класически "вълчи капан" (е, с любезната помощ на бог/светец-покровител Адом). Следващата част от евакуационния план - преминаването на територията на съседния неутрален, но приятелски Делив се превръща в касапница. Армия на Кез в униформи на Адро е превзела близък до границата град и подготвя клане, което да тласне Делив във война за отмъщение. По принцип щеше да успее, ако фелдмаршал Тамас и войниците му не се бяха появили изненадващо. В резулат една част от личната вендета на Тамас приключи и той се завърна на родна земя с остатъците от своите войски и 50 000 човека от армията на Делив. За да се метне директно в следващата бъркотия.
Адамат, бивш инспектор и настоящ частен следовател, успява да измъкне плененото си семейство - първо повечето деца, после и жена си. Само най-големият му син липсва - заради потенциала си на барутен маг е продаден като роб на Кез. По време на тези събития Адамат сключва най-различни сделки с потенциал нещо/всичко да се оплеска жестоко в бъдеще.
Таниел Двустрелни се завръща сред живите. Опитът да се напуши с еквивалента на опиум не е успешен - магията на костнооката му спътница Ка-поел го е направила нещо повече дори и от  мощен барутен маг. Завръщайки се в армията, Таниел бързо попада в серия злополучни схватки с по-висшестоящи офицери. Въпреки неговите умения и новопридобити сили, армията на Адро отстъпва от рубеж на рубеж и е само въпрос на време Кез да пробие отбраната и да победи. Ескалиращия конфликт с армейското командване за малко да го окачи на бесилото, а самостоятелния му рейд в лагера на кезианската армия с цел намиране на частица от бог крезимир за употреба в магията на Ка-поел се проваля. Все пак добрите не губят и Таниел се измъква, за да стане свидетел как Крезимир унищожава Адом в пристъп на ексалираща лудост, причинена от раната в главата с омагьосан куршум.
Столицата Адопещ с един замах е заета от появилият се ненадейно лорд-бизнесмен, ираещ своя игра чрез агент в предния том. Той изникна начело на голяма флотилия кораби, кабала Привилегировани и 9 000 брудански войници. За изненада на всички той "просто" се кандидатира за министър предедател, а предизборната му кампания започна с взривяването на столичната катедрала.
Всичко заема позиции за завършека на историята в последния том.

Харесах:
Никой не си прави труда да се вглежда отвъд красотата, ако е подходящо облечена.
***
няма да промениш ничие мнение като крещиш
***
Не въздадеш ли справедливост веднага, има опасност дане бъде въздадена никога.
***
Изминалите години не бяха ѝ се отразили зле. Те просто бяха оставили белега си.

неделя, април 15, 2018

Кръвен обет

Автор: Браян Маклелан
Издател: MGB
Година: 2015

Благодаря, Тал!
Отдавна ми се четеше свястно написана история, обедиянваща фентъзи с алтернативна история. "Божиите монархии" бяха обещаващи, но излязоха 2 от 5. Крис Бънч и неговият "Крал" също имаше потенциал, но остана неразвит достатъчно.
Поредицата "Барутният маг" стартира повече от обещаващо. До сега е издадена трилогията, но може би предшестващите истории и добавките също ще се появят.
Сетинг: свят с физически закони като нашите и магия. Някога групата могъщи магьосници предеи е призовала всемогъщо същество или бог (или свръхнадарен магьосник) на име Крезимир, за да преподреди света. После са се включили и неговите 9 братя и сестри (обаче официалната религия споменава само 8 от тях). Създадени за Деветте кралства - държави, всяка една носеща името на един от бога и обявените за светци негови братя и сестри. Всяка държава се управлява от кралска фамилия, подкрепяна от кабал (група магьосници, обвързани с монарха на живот и смърт чрез магическа повеля). След като Крезимир и част от фамилията ми с заминали от този свят, а останалите богове/светци са изчезнали от сцената, е започнало Помрачаването - период на жестока война между Деветте кралства и предеите. Загинали са милиони хора, а много познание изчезнали в руините. След края на войните векове на относителен мир са дали просперитет на човечеството, науката се е развила, появили са се нови технологии. Откриването на барута води до появата на барутните магове - хора, които могат да палят барут дори и от растояние, да наосчват енергията от него, да поглъщат барут, за да изпаднат в барутен транс - състояние на изострени сетива и усилена физика. Обичайните магьосници, наричани Привилегеровани, считат барутните магове не за Чудаци (хора с определан дарба и трето око, но без достъп Отвъд), а за мерзост и ги преследват. Все пак един крал на Адро е видял потенциала на барутните магове и им е дал възможност да служат в неговата армия, водени от фелдмаршал Тамас - военен гений, прагматик и могъщ барутен маг.
Историята започва ударно - сред кръв и трупове на магьосници, избити от барутните магове на маршал Тамас в извършващия се в момента преврат срещу монаха на Адро. Маршалът е прагматичен войник със строен план, до разсъмване е арестувана по-голямата част от висшите благородници, а през деня гилотините зарабоват. Очакваното въстание на роялистите е оглавено от стар, опитен генерал и нещата се закучват, но силата е на страната на армията на Тамас, подкрепена от останалите съзаклятници: висш духовни (църквата), градския управител (администрацията), шефа на единствения работнически профсъюз (синдикат и в другия смисъл), ректора на университета (инелектуалците), водачката на наемниците, шефа на местния престъпен свят. Земетресение и бове сриват голяма част от града, но това дава шанс да се започне мащабна програма за възстановяване, привличайки одобрението на народа. С което завършва фаза едно, която е и най-лесната.
Фаза две: обезглавеният крал е ошушкал всички финанси, лични и обществени, натрупвайки колосален дълг. В опит да се изсули от плащанията, той е бил на ръба да подпише договор с Кез (съседна, много по-голяма и по-мощна страна от Деветте), който ще превърне Адро в колония. Това е и повода заговорниците да се обединят и да извършат преврат. Сега Кез идва за своето. Адро и столицата му Адопещ са инфилтрирани в продължение на десетилетия от мащабна шпионска мрежа, в страната действат Привилегировани и пазители (изменени с магия хора, превърнати в живи бойни машини). Огромна армия щурмува планинските укрепления, прикриващи граничните проходи между двете страни без оглед на загубите. В самия съвет на бунтовниците има поне един предател, а в обкръжението им са повече. Фелдмаршал Тамас има лична вендета с Кез - жена му, също барутен маг, е била екзекутирана по заповед на краля на Кез. Според непотвърдени слухове двамта ѝ братя и Тамас са извършили неуспено покушение срещу краля.
Фаза три: Всеки от умиращите Привилегировани от кралската кабала е отправил предсмъртно предупреждение за "Обета на Крезимир". Тамас наема Адамат, накогашен полицейски инспектор и блестящ следовател, за да  разбере какво става. Последният Привилегирован на Адро, живеещ в изгнание в граничните планини дава исканата информация - преди да замине, Крезимир е обещал на кралете, че ако някоя фамилия бъде унищожена, той ще се завърне и ще унищожи цялата страна.
Фаза четири: По време на преврата барутните магове се сблъскват с могъща Привилегирована извън кралската кабала, която за мунити убива 5 от тях и се измъква. Преследвана от ударна група от Привилегирована на свободна практика, наемник Неутрализатор (магьосник, отказал се от достъп Отвъд, но и блокиращ чужд достъп), Таниел Двустрелни (син на маршал Тамас) - барутен маг с феноменален обхват на стрелба и младата костноока Ка-поел (магьосница, придружаваща Таниел поради личен дълг към него). Тя се оказва една от митичните предеи, сключва примирие и отправя предупреждения, че някоя ще се опита да призове Крезимир обратно.
Фаза пет: Един луд готвач твърди, че е самия Адом - бог/светец покровител на Адро. Първоначално иглежда просто като луд Чудак с дарба да прави вкусна храна от нищото. В последствие се оказва, че никак не преувеличава, но какво точно заклинание заплита - тепърва ще се разбере. Той също знае, че брат му Крезимир идва и времената ще са страховити.
Фаза шест: Задкулисните игри се оказват все по-заплетени. Следователят Адамат е поставен под контрол чрез взимането на семейството му като заложник от лорд-бизнесмен, управляващ търговска компания - основен доставчик на селитра (съставка за производство на барут) и личен съдържател на лудницата, в която е бил въдворен Адом, преди да избяга. Неговият агент в Адро отвлича най-близкия наследник на трона. Предеите изникват един след друг, включително и ректора на университета.
В края на книгата Крезимир се завърна. Тамас Двустрелни потвърди репутацията си, прострелвайки го в едновременно в окото и сърцето, но това не е достатъчно, когато си имаш работа с бог.

Харесах:
Момчетата така или иначе ще нарушат някои от заповедите. По-добре да са от онези нареждания, заради които няма да ги обесят.
***
справедливостта сама по себе си никога не е достатъчна
***
Приетото за догма не е задължително да съвпада с истината.

петък, април 13, 2018

Отмъстителят

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2015

След работата си за ФБР в предната книга, детектив Робърт Хънтър се завръща в полицията на Лос Анджелис и подхваща следващия случай. Млада детегледачка е отвлечена от скъп квартал, изнасилвана и изтезавана дни наред и накрая поставена в ритуална фигура до летището. Престъпникът не е оставил никакви следи, но е оставил послание. На следващия ден има нов женски труп, различен метод и сходно послание. После идва трети. Основният проблем на Хънтър и партьора му Гарсия е времето. Успяват да пресеят много информация, да попаднат на потенциални следи, но убиеца просто ги засипва с трупове.
Успях да се досетя за по-голямата част от развръзката, но Картър не споделя с читателя цялата информация, с която разполага неговия детектив. По принцип това е подход, характерен за автори със слаби загадки. Тази я биваше и не беше нужно да се използва този подход.

понеделник, април 09, 2018

Изкуството на лова

Автор: Алън Камбъл
Издател: Бард
Година: 2015

Вторият роман започва с ретроспекция. Унмерът-бунтовник Аномандър Рейк Аргусто Конквилас, повелител на драконите е убил Дюна, богоподобен ентопат и дъщеря на ентопата формоменител Фиоримел. Ентропатите са същества, владеещи умиращи вселени извън нашата и стоят зад екологичната катастрофа в света на Гробарите.
Векове по-късно Фиоримел започва да осъществява своя план, включващ лично отмъщение и добавянето на тази вселена към личните му владения. С негова помощ унмерите разгомяват островът на драконите, верни на Конквилас, а след това и човешката империя. Обявявайки новото си кралство, те разпечатват древен портал, водещ в измерение извън нашия свят, където по традияция са провеждани гладиаторски битки, а в далечината се спотават неописани опасности и чудовища. Планът е да предизвикат Конквилас и така Фиоримел да получи възможност да го убие. Дъщерята на Грейнджър е типичната тинейджърка  - бунтува се сляпо срещу доскоро непознатия ѝ баща и същевременно хлъвта безумно по унмерския принц, без да си дава сметка на колко години е всъщност този красавец и какъв харакер се спотаява зад хубавото му лице. А той и чичо му имат строен план - момичето трявба да му роди деца, наследили нейната дарба, за да ги използват за оръжие срещу оцелелите човешки телепати, като нейното съдействие не е задължително. Грейнджър изпада във все по-силна зависимост от своя магически меч и вече не можда да се раздели с него. Когато дъщерята на Конквилас му обяснява как стоят нещата, вече е късно - Грейнджър е мъртъв от дни, но пък енергобронята продължава да го поддържа. Мечът съдържа собствена вселена, в която от хилади години живее унмерски магьосник, чакащ да бъде намерен друг подобен меч, за да убие живеещия в него магьосник, но тази история ще остане за бъдещите книги. Метафизикът продължава своето изследване на унмерски артефакти и взаимовръзките им със вселената, като покрай това освобождава боен маг, затворен преди векове от Фиоримел. В края на книгата се стигна до очаквания турнирен сблъсък и засадата на Фиоримел. Сцената беше отдаване на почит към най-известната сцена, писана от Ли Брекет.
Поредицата е приятна, но трета книга все още няма написана.

петък, април 06, 2018

Море на призраците

Автор: Алън Камбъл
Издател: Бард
Година: 2015

Малазанската книга на мъртвите в света на Вечния победител на Муркок. Долу-горе това ми се въртеше в главата, докато четях книгата.
Свят, в който елфите унмерите са победени от телепатите на хората, но са успели да зедействат глобална катастрофа.
Няколкостотин години по-късно океаните са отровени, а нивото им непрекъснато се надига. Малцината унмери живеят в охранявани гета, а контролът над тях се използва като лост за изнудване от гилдията на телепатите над императора на Златната империя. Но дори и глобалната катастрофа не може да откаже хората от обичайните им занимаия - търговия, война, наркотици, колекционерство.
В тази обстановка започва историята на остатъка от Подпалвачите на мостове Гробарите - някогашна елитна имперска диверсионна част, от която са оцелели само командира, един сержант и 3 войника. Още в началото на романа Уискиджак полковник Том Грейнджър успява да вбеси императора и Гробарите минават в нелегалност, за да избегнат гнева му. Години по-късно, на остров пълен със затвори, Грейнджър стопанисва пропадащ (буквално) затвор под чужда смоличност. Един ден на острова е докарана нова група, сред които са някогашната любима на Грейнджър и дъщерята, за която никога не е чувал. А момичето има особена дарба - сляпа и глуха, тя вижда и чува през очите на околните. Тази ѝ дарба успява да привлече местен метафизик и съдържател на затвори, притежаващ едновременно интелекта на Стивън Хокинг, организационните способности на дон Корлеоне и етиката на Ханибал Лектър. Събитията започват да набират скорост във втората половина на книгата. След няколко обрата в края на книгата гилдията на телепатите е разгромена, унмерите са на свобода, а Томас Грейнджър е снаражен със самоподдържаща енергоброня и вълшебен мултиплициращ носитилеля си меч.
Книгата е с доста интересен сетинг - драконите са страховити и изкуствено създадени, в морето освен обичайните китове, акули, тюлени и риби има гигантски медузи и може би разумни симбиотични чудовища. Унмерите са далече от образа на отнесените толкинови елфи - имат поне 2 мощни антагонистични магически школи, занмавали са се с робовладелство на хора и човешки жертвоприношения като технлогичен елемент в творенията си.

понеделник, април 02, 2018

Престъпен ум

Автор: Крис Картър
Издател: Ера
Година: 2014

Склонен съм да приема книгата като отдаване на почет от добър майстор към голям майстор.
Този роман за Робърт Хънтър беше може би най-зловещия до тук, но пък беше и чиста проба преработка на "Мълчанието на агнетата" на Харис.
Случайна автокатастрофа насред нищото в средния запад дава ан на случайно присъстващия местен шериф да арестува мъж, в чийто багажник има трязани и обезобразени женски глави. Арестантът е прехвърлен ФБР заради сигурното премивана през щатски граници. Самоличността му е почти сигурно фалшива, но няма никаква следа кой е. Агентите удрят на камък - заподозрения има невъзможно здрав самоконтрол и три дни дори не продумва. Докато накрая сам изисква присъствието на Робърт Хънтър.
След събитията в предния роман детективът от полицията на Лос Анджелис Робърт Хънтър се готви за заслужена ваканция на Хаваите. Но часове преди полета е привлечен от ФБР в текущия им случай. Защото арестувания е неговия съквартирант и приятел от времето на следването в Станфорд, с когото са спрели да оддържат връзка преди 25 години.
2/3 от романа беше игра на котка с мишка между убиеца и разпитващите го. Картър е уловил силната част на диалозите на Харис, но се впуска в повече многословие. Неговият Лушъс не успява да бъде толкова злокобен колко д-р Ханибал Лектър.
Останалата 1/3 беше малко очаквания комплициран опит за бягство на злодея. Признавам, примамката в лицето на последната все още жива жертва ме изненада, но пък за анонимния помощник бях сигурен още преди развръзката.

Харесах:
Ако лъжеш, използвай колкото е възможно повече верни факти - реални хора, имена, описания, места, времеви рамки и така нататък. Запомнят се по-лесно и ако се наложи да разкажеш историята си по-късно, намаляваш шанса да те хванат.

неделя, април 01, 2018

Демонската стража

Автор: Конрад Мейсън
Издател: Артлайн
Година: 2013

Не лош клиширан сетинг сетинг, не лошо клиширано действие, не лоша клиширана фентъзи-история за деца.
В поредния Анкх-Морпорк-уонаби пристанищен град поредният сирак търка чинии в поредната кръчма на поредния лош чичо. Поредният пиян капитан-контрабандист загубва поредния тайнствен предмет и приключението започва. В схватка влизат разнородната Демонска стража, тайнствена вещица, превъплащенец, градската милиция, местен криминален бос и няколко почти случайно попаднали в мелето корабни екипажа. Както винаги, лошите са се мамили твърде много едни други и дори провлът на добрите се превръща в победа. А на хоризонта иде армада бойни кораби на човешки расисти, изтребващи всички други раси, както и хората в съюз с тях.
Добрата страна на книгата е лекия стил, бързия прочит и липсата на претенции. Лошото е, че е първа от поредица, която надали ще бъде доиздадена някога.

вторник, март 27, 2018

Те се сражаваха за Родината

Автор: Михаил Шолохов
Издател: Х.Г. Данов
Година: 1984

От Шолохов съм чел като ученик сърцераздерателната "Съдбата на човека". Нещо ме прихвана и реших да пробвам и "Те се сражаваха за Родината" покрай изплували спомени за патетичния филм от '70-те. По-добре да не го бях правил.
Книгата е много зле. Героите са като изрязвани от тапет с тъпа ножица. Диалози няма, има само декларции под формата на монологични излияния ивинаги печели "правилната" гледна точка. Бойните сцени са ниво пионерски самодеен театър.
Поне беше кратка. Многотомникът "Тихият Дон" отиде някъде в дъното на листата "друг път".

Харесах:
главното и и при настъплението и при отбраната е яденето, без ядене е спукана работата на всякакъв род войски

събота, март 24, 2018

Лицето на смъртта

Автор: Коуди Макфейдън
Издател: Сиела
Година: 2018

Според мен - доста по-добра от първата. Доста по-жестока. Доста по-цинична. Доста по-забавна.
Смоуки Барет е на кръстопът - обезобразяването ѝ я прави негодна за публичната длъжност заместник-директор на ФБР, а е била близо. Сега тябва да избира - да остане начело на екипа си ловци на изроди в Лос Анджелис или да замине да преподава в академията на ФБР в Куонтико. Само че не тя има думата. Нов случай изтегля Смоуки насред купища трупове и история, проточваща се чак към края на '70-те години. Отново има гениален план на напълно откачил изрод. Отново ФБР се включва с огромно закъснение и пректичски без време за наваксване. Отново дорбите побеждават в развръзката. Антуражът около Смоуки се сдоби с още едно повредено момиче, но и с нов смъртоносен член извън службите.
Поредицата се очертава доста интересна, надявам се да не я разводнят със сериал.

Харесах:
беше от най-лошия тип добри хора, защото беше неспособна да разпознава злото